ГДБОП и прокуратурата разбиха мащабна фишинг схема с изкуствен интелект
ГДБОП и прокуратурата разбиха мащабна фишинг схема, използвала изкуствен интелект за източване на банкови карти. Задържани са двама души, изпратили десетки хиляди фалшиви съобщения от името на КАТ и МВР.
ГДБОП и Софийската районна прокуратура проведоха успешна специализирана операция срещу мащабна фишинг мрежа. Престъпната група е използвала изкуствен интелект за измама на хиляди българи. Задържани са двама мъже на 30 и 35 години в София. Акцията се е провела на 8 и 9 май 2026 г. Единият от тях е 34-годишният Д.Б., на когото е повдигнато официално обвинение. Прокуратурата го задържа за срок до 72 часа. Вторият мъж е освободен поради липса на достатъчно доказателства към момента.
Разследването е започнало преди около три седмици. Дирекция „Киберпрестъпност“ е засякла подозрителна активност в мрежата. Измамниците са изпратили десетки хиляди фалшиви съобщения към български граждани. Жертвите са получавали известия за неплатени глоби към КАТ и МВР. Съобщенията са имитирали и легитимни куриерски компании. Използвани са фалшиви домейни, които копират официални страници на институции.
Престъпната група е използвала азиатска хакерска платформа и изкуствен интелект. Технологията е давала съвети на измамниците кои платформи да използват. Чрез AI те са намирали легитимни методи за разпращане на съобщенията. По-голямата част от атаките са минавали през чат приложения. Така престъпниците са заобикаляли филтрите на мобилните оператори.
„Знаем как се казва платформата, но не мога да споделя с вас името, за да не даваме съвет на измамниците как да извършват своята престъпна дейност“
При претърсванията органите на реда са открили множество доказателства. Иззети са над 300 страници с телефонни номера и имейл адреси на потенциални жертви. Конфискувани са компютърни конфигурации, мобилни устройства и флаш памети. Открити са и банкови карти на различни финансови институции. Разследващите са намерили данни за нерегламентирано използване на лични данни.
Жертвите са били приканвани да въведат данните от банковите си карти. Те са предоставяли и SMS кодовете си за потвърждение. След това измамниците са добавяли картите във виртуални портфейли. С парите са купувани скъпа техника, злато и криптовалута. Средствата са използвани и за захранване на профили в онлайн казина. Част от сумите са отивали за покупка на наркотични вещества.
„Използвали са и изкуствен интелект, който частично им е помагал – давал е съвети кои платформи да използват – някои легитимни, за да разпращат иби смс-и, или съобщения. В тази престъпна дейност малка част са изпратени като смс, тъй като мобилните оператори могат да филтрират подобни. По-голямата част са изпратени през чат приложения, което им е позволило да минат незабелязно от мобилните опратори. Тази престъпна дейност позволява хакерите да добият данните от банковата карта във виртуани порфейли за злато, техника, крипто.“
Нанесените щети на отделни граждани варират от няколко стотин до хиляди евро. Една от жертвите, Е.Ц., е загубила 515,56 британски лири. Сред потърпевшите има известни журналисти и служители на МВР. В списъците с телефонни номера фигурират и служители на Софийската районна прокуратура.
„В съобщенията, които са изпратени – те са хиляди, фигурират имената на известен журналист, на полицейски служители и на служите в СРП. “
Паралелно с фишинг измамата полицията е извършила и друг арест. Задържано е лице с 19 дози фентанил. Този наркотик е определен като изключително опасен. Лицето е задържано за 72 часа под стража. Прокуратурата работи по установяване на връзки между различните престъпни дейности.
„Гражданите да проверят през легитимния сайт, през легитимната платформа, през приложението на банковата институция дали дължат нещо“
Обвиняемият Д.Б. е действал в условията на продължавано престъпление. Той е създавал фишинг съобщения чрез мобилни апликации. Наказателният кодекс предвижда лишаване от свобода до 6 години за такива деяния. Предвидена е и глоба в размер до 6000 лева. ГДБОП съветва гражданите да не отварят съмнителни линкове за плащане. Държавните институции рядко изискват плащания чрез подобни съобщения.
