Гълъб Донев и Сметната палата одитират миналото на пенсиите, докато светът планира 2050 година

Народното събрание официално възложи на Сметната палата да извърши мащабна фискална инвентаризация на пенсионните плащания. Проверката обхваща периода от 2020 до 2026 година и цели да установи прозрачността при разходването на публичните средства. Въпреки че контролът върху държавните финанси е необходим, фокусът върху миналото предизвиква сериозни дискусии относно липсата на бъдеща стратегия. Народното събрание възложи на Сметната палата фискална инвентаризация на пенсионните плащания за периода 2020–2026 г.

Докато българските институции се концентрират върху одити на изминали периоди, глобалните тенденции сочат към дълбока криза на доверието в пенсионните системи. Анализ на BBC разкрива, че половината от младите хора от поколението Z във Великобритания не вярват, че ще получават държавна пенсия. Основната причина за този песимизъм е комбинацията от застаряващо население и намаляващ брой на активно работещите граждани. Тези фактори оказват безпрецедентен натиск върху публичните финанси и поставят под въпрос устойчивостта на досегашните модели.

В България ситуацията е идентична, като структурната криза в пенсионната система води до огромни дефицити. Липсата на ясна пътна карта за развитие кара младите поколения да търсят алтернативни начини за осигуряване на старините си. Половината от младите хора от поколението Z не вярват, че някога ще получават държавна пенсия. Много от тях вече инвестират самостоятелно в индексни фондове или криптовалути, вместо да разчитат на държавната солидарност. Други предпочитат да харчат средствата си сега за образование и жилища, отказвайки се от дългосрочно спестяване.

Появява се и тенденцията за т.нар. „mini retirement“. Младите хора планират по-дълги паузи от работа през целия си живот, вместо да чакат официалното пенсиониране на 70 години. Експертите предупреждават, че ако доверието в системата изчезне, неравенството между бъдещите пенсионери ще се увеличи драстично. Особено застрашени са хората, които не притежават собствено жилище и ще трябва да плащат наеми с ниски доходи. Липсата на доверие в държавната пенсия принуждава младите да поемат прекомерни инвестиционни рискове.

Демографската криза е основният двигател на тези промени. Тя вече не е просто социална тема, а фундаментален икономически проблем.

демографията не е тема, която може да бъде „паркирана“ между социалната политика и пазара на труда.

Тя определя състоянието на здравеопазването, образованието и националната ни конкурентоспособност. В момента пазарът на труда в страната се крепи на голям брой работещи пенсионери, което подчертава нуждата от нова визия.

Най-тревожното е, че в България липсват актуални данни за нагласите на младото поколение. В България няма национално представително изследване дали младите вярват в осигурителната система. Държавата продължава да измерва дефицити и да одитира плащания, без да анализира дългосрочните тенденции. Критици на текущото управление посочват, че хоризонтът на държавниците е твърде ограничен.

хоризонтът за управляващите свършва там, където започва периферията на фуражката.

Без реална стратегия за бъдещето, солидарният модел рискува да прехвърли непосилна тежест върху следващите поколения.