Европа засилва приема на трудови мигранти за справяне с недостига на кадри

Европа все по-силно разчита на трудова миграция. Основната причина е застаряващото население и острия недостиг на работна ръка. Тези изводи бяха представени по време на международен форум в Ташкент. Представители на европейски и централноазиатски държави обсъдиха нови модели за наемане на служители.

Според данни на Международната организация по миграция около 304 милиона души живеят и работят извън страните си на произход. Демографските промени в Европа създават нужда от нови икономически връзки. В същото време в Централна Азия нараства броят на младите хора на трудовия пазар. Това превръща миграцията във важна връзка между двата региона.

„Европа има нужда от работници заради демографския спад, ниската раждаемост и застаряващото население. В същото време хората, които заминават за Европа, изпращат средства обратно в страните си. Това е печеливша ситуация и за двете страни“

заяви регионалният директор за Европа и Централна Азия към МОМ Артур Еркен. Правителствата постепенно се отдалечават от нерегулярната миграция. Те преминават към структурирани системи за трудова мобилност. Тези системи се основават на международни споразумения и професионална подготовка.

В Узбекистан трудовата миграция вече следва по-регулиран модел. Над 1,2 милиона узбекски граждани работят в чужбина в момента. Икономическото значение на този процес е огромно за изпращащите страни. Според предоставената информация паричните преводи към Узбекистан през 2025 година са достигнали близо 19 милиарда долара. Властите в страната инвестират в езиково обучение и професионална квалификация. Те подготвят работниците специално за изискванията на европейските пазари.

„Установили сме сътрудничество с повече от 40 държави. Подготвяме гражданите ни като средно- и висококвалифицирани работници чрез езиково и професионално обучение“

посочи заместник-директорът на Агенцията по миграция на Узбекистан Ельор Тоштемиров. Вицепрезидентът на италианската Конфедерация по земеделие Лука Брондели ди Брондело също подкрепя този подход. Според него обучението в страните на произход улеснява интеграцията и адаптацията на работниците.

Европейският съюз обсъжда по-строги и по-управляеми канали за законна миграция. Те включват схеми за предварителна квалификация на кадрите. Целта е по-бързо признаване на уменията на работници от трети страни. Сектори като селското стопанство, строителството и логистиката изпитват най-голяма нужда. Грижата за възрастни хора също зависи силно от мигрантски труд.

Експертите подчертават, че недостигът на работна ръка се превръща в структурен проблем за ЕС. Демографският фактор остава ключов за развитието на икономиката. Конкуренцията за кадри между ЕС и Великобритания се засилва непрекъснато. Тя обхваща областите на здравеопазването, транспорта и информационните технологии.

Обучението в страните на произход намалява разходите за интеграция. Това позволява по-добро съответствие между търсените умения и нуждите на работодателите. Бизнес организациите настояват за по-бързи и предвидими процедури. Те искат да планират своя персонал по-ефективно и дългосрочно. Регулираната трудова миграция се представя като алтернатива на нерегулярните потоци.

Синдикатите в Европа обаче предупреждават за сериозни рискове. Трудовата миграция не трябва да оказва натиск върху заплатите и условията на труд. Необходим е строг контрол срещу посредници и трудови злоупотреби. Някои политически кръгове предлагат автоматизация вместо внос на работници. Държавите източници пък се опасяват от изтичане на квалифицирани кадри в техническите професии.