Евродепутати обсъдиха ефективността и бъдещето на системата за търговия с емисии

Европейският парламент проведе ключов дебат относно ефективността на Европейската система за търговия с емисии (СТЕ). Дискусията бе инициирана от италианския евродепутат Никола Прокачини от групата на Европейските консерватори и реформисти. Основните въпроси се фокусираха върху икономическото отражение на механизма и неговото влияние върху конкурентоспособността на Европейския съюз.

СТЕ представлява най-големият световен пазар за търговия с въглеродни квоти и действа на територията на целия блок. Евродепутатите анализираха дали системата остава ефективен инструмент за декарбонизация. Много представители се опасяват, че тя се превръща в тежест за индустрията и домакинствата. Този натиск се засилва на фона на високите цени на горивата и глобалната конкуренция.

Никола Прокачини изрази силни критики към настоящия модел на СТЕ. Той определи системата като тежест, създадена в епоха на политически утопии. Според него настоящата реалност изисква различен подход към климатичните промени.

Тази система налага своеобразен данък върху въглеродните емисии. Тя бе създадена в епоха на зелени политически утопии, които са в разрез с днешната реалност. Можехме да се ангажираме по-конкретно към климатичните промени с инвестиции в ресурси и в защитата на гражданите на ЕС. Вместо това жертвахме икономическия растеж на Европа и подкрепата за най-уязвимите

Италианският евродепутат настоява за пълно преразглеждане на СТЕ заради заплахите за европейската икономика. Неговата позиция получи подкрепа от Жордан Бардела от групата на Патриоти за Европа. Френският евродепутат призова за прилагане на интелигентен протекционизъм спрямо Китай. Той предлага държавите членки да изграждат свои собствени производствени капацитети.

От друга страна, Михаел Блос от групата на Зелените – Европейски свободен алианс защити пазарния механизъм. Германският евродепутат посочи изкопаемите горива като истински фактор за високите цени на енергията. Той даде Испания за пример за държава с развита инфраструктура от възобновяеми източници. Според него инвестициите в собствено производство на зелена енергия водят до по-ниски цени на тока.

Европейската комисия представи предложение за актуализиране на референтните стойности за периода 2026–2030 г. Тези нови параметри ще определят нивата на безплатните квоти за европейската индустрия. В рамките на Съюза се засилва натискът за по-гъвкава реформа. Германия настоява за изменения, които да защитят индустриалната база и да предотвратят ценови шокове за бизнеса.

Независимият български евродепутат Елена Йончева призова за климатична политика, съобразена с националните особености. Тя подчерта, че европейските компании плащат значително по-високи цени за електроенергия от своите американски конкуренти. Йончева настоява преходът да не наказва работниците и да гарантира енергийната сигурност на страни като България.

Новата система ETS2 трябва да стартира официално през 2027 г. Този механизъм ще разшири цената на въглерода върху секторите на сградите и транспорта. Очаква се това да засили политическите спорове относно социалния ефект върху домакинствата. СТЕ остава ключов инструмент, който досега е помагал за свиване на емисиите при едновременно нарастване на икономиката на Съюза.

Германската позиция подчертава нуждата от защита на енергоемките отрасли чрез безплатни квоти. Тези квоти служат като буфер срещу риска от деиндустриализация. Дебатът в Европейския парламент отразява търсенето на баланс между амбициозните климатични цели и икономическата стабилност. Поддръжниците на системата вярват, че тя ускорява инвестициите във възобновяеми източници и намалява енергийната зависимост на Европа.