ЕЦБ повиши лихвите с 0,25%: Какво очаква кредитния и имотния пазар в България?
ЕЦБ повиши основната лихва до 2,25%, което поставя въпроси за бъдещето на кредитите в България. Експерти прогнозират охлаждане на имотния пазар в дългосрочен план, въпреки текущата висока ликвидност на банките.
Европейската централна банка (ЕЦБ) предприе ново затягане на паричната политика. Институцията повиши основния си лихвен процент с 0,25 процентни пункта. Така той вече достига нива от 2,25 на сто. Това решение провокира въпроси относно бъдещето на кредитирането и стабилността на имотния пазар у нас. Европейската централна банка повиши основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта до 2,25 на сто.
Данните от последните проучвания показват конкретните измерения на това увеличение. Депозитната лихва се покачва до 2,25%. Лихвата по основното рефинансиране става 2,40%. Лихвата по пределното кредитно улеснение вече е 2,65%. Инвеститорите очакват поне още едно повишение до края на настоящата година. Тези промени засягат пряко потребителите, които планират нови задължения. Бояна Костадинова, която вече има потребителски кредит, изразява своите притеснения за бъдещи планове.
Много е важно хората да знаят каква им е лихвата – плаваща или фиксирана, моята в случая е фиксирана по договор и от тази гледна точка не би трябвало да има някакъв проблем. Животът е непредсказуем, и ако искаме някакъв нов вид кредит за нещо по-голямо, много повече ще внимавам какви са условията.
Въпреки действията на Франкфурт, експертите не предвиждат незабавен шок за българския пазар. Финансовият анализатор Здравко Пиринлиев посочва, че местните търговски банки разполагат с висока ликвидност. Това означава, че краткосрочният ефект върху лихвените нива у нас ще остане ограничен. Банковата система у нас остава свръхликвидна, което забавя пренасянето на европейските лихвени нива.
За да има сериозна корекция в това, което плащат кредитополучателите, увеличението на лихвения процент трябва да бъде доста сериозно, т.е. над 1-2% покачване на лихвата. От гледна точка на това, което ЕЦБ прави, и от гледна точка на лихвите, които ние генерално плащаме като потребители, е чрез т.нар. Юрибор лихва. Тъй като Юрибор на 100% зависи от това, което Европейската централна банка подава като минимален лихвен процент. Юрибор е лихвата, чрез която банките отпускат кредити помежду си на междубанковия пазар. В България ситуацията е малко по-различна и това е така от гледна точка на механизма, по който работят банките.
В България банките често прилагат локални индекси при ипотечните кредити. Поради тази причина лихвените нива тук остават с около 1% по-ниски спрямо тези в еврозоната. Подобни специфики обясняват защо Еврото замрази лихви по ипотеките в определени периоди. Финансовият анализатор Мартин Търпанов обаче предупреждава за дългосрочните последици. Според него по-високата цена на ресурса неизбежно ще охлади пазара.
Цената на кредита ще се повиши – чрез повишаване на лихвите се повишава и цената на кредита и респективно кредитът става по-трудно достъпен за фирмите и гражданите. Едва ли ще има рязко повишаване на кредитите – ипотечните и потребителските, а дори и това да стане, ще отнеме доста време – между 6 и 9 месеца и ще стане с доста по-нисък темп.
Статистиката на Българската народна банка (БНБ) показва сериозна активност в сектора. Кредитите на домакинствата в България надхвърлят 30 милиарда евро към края на април. Годишният ръст на тези задължения е 20,8%. В същото време се забелязва тенденция, при която Кредитите растат по-бързо от спестяванията. Депозитите се увеличават с 19,9%, което бележи леко забавяне в темповете на спестяване спрямо кредитирането. Лихвата по пределното кредитно улеснение е увеличена до 2,65%, а тази по депозитите до 2,25%. Промените в паричната статистика показват, че пазарът навлиза в нов етап.
