Кредитите растат по-бързо от спестяванията – първи сигнал, че евтините пари може да свършат

За първи път от години кредитите на домакинствата растат по-бързо от техните спестявания. Това е сериозен сигнал за промяна на финансовата среда в България. Увеличението на заемите изпреварва темпа на трупане на депозити, което може да сложи край на евтините пари. В края на 2025 г. кредитите на домакинствата са били около 28,7 млрд. евро. До април 2026 г. те вече достигат 30,4 млрд. евро. Това представлява скок от 1,7 млрд. евро само за четири месеца. За същия период спестяванията са нараснали с едва 1,35 млрд. евро. Разликата от 356 млн. евро в полза на заемите бележи нов пазарен тренд.

Българският банков модел дълго време разчиташе на огромния ресурс от евтини депозити. Благодарение на тях ипотечните лихви у нас останаха изненадващо ниски. Дори при поскъпване на ресурса в Европа, българските банки запазиха изгодните условия. Сега обаче това равновесие започва да се променя постепенно. Най-голям двигател на процеса остават жилищните кредити. Жилищните заеми вече наближават 18 млрд. евро и отчитат 27% годишен ръст. Този темп значително изпреварва повишението на доходите на населението. Средната заплата за първото тримесечие се е увеличила с 12,7%.

Разликата между ръста на дълга и ръста на доходите крие структурни рискове. Ако заплатите се забавят, тежестта на вноските ще се усети много по-силно. Имотният пазар продължава да се захранва от рекордно евтиното финансиране. Последните данни на БНБ показват, че през април 2026 г. средната лихва по жилищните кредити е паднала до 2,45%. Това представлява ново рекордно дъно за българския пазар. В същото време доходността по спестяванията остава символична за повечето домакинства.

Ниските лихви по влоговете демотивират хората да спестяват активно в банки. Средната лихва по новите срочни депозити в левове през април 2026 г. е едва 0,97%. Потребителите търсят алтернативи за своите средства заради високата инфлация в страната. За май инфлацията в България се очаква да бъде около 7%. Това означава, че реалната стойност на парите в банката намалява всеки месец. Потребителите често предпочитат да инвестират в имоти или текущо потребление. Понякога се използват и бързи кредити за ремонт и сметки за покриване на разходи.

Банковата система в България запазва висока ликвидност и стабилност. Капиталовата позиция на финансовите институции е силна, което задържа лихвите по ипотеките. Но ако кредитите продължат да растат по-бързо от депозитите, конкуренцията за ресурс ще се засили. Първият сигнал ще бъде повишаване на лихвите по срочните депозити от банките. След това по-високата цена на ресурса ще се прехвърли към крайните кредитополучатели. Този процес няма да бъде внезапен, но посоката е категорична.

Влизането на България в еврозоната засилва връзката с решенията на Европейската централна банка. Посоката на европейската парична политика вече има фундаментално значение за ипотечния пазар. ЕЦБ вероятно ще повиши депозитната си лихва до 2,25% още на 11 юни. Възможно е ново увеличение през септември при продължаваща инфлация в еврозоната. Това ще оскъпи финансирането за банките по два основни канала. Единият е през цената на ресурса, а другият – през държавния дълг.

Експертите следят внимателно съотношението между общия обем кредити и депозити. Ако през следващата година кредитирането расте с 15-20%, а депозитите с под 10%, пазарът ще прегрее. Оптималният вариант е ръст на заемите до 12% при увеличение на доходите с 8-10%. В момента ситуацията изисква изключително внимателно планиране от страна на купувачите на имоти. Източникът посочва конкретен пример за промяна в месечните разходи:

При ипотека от 100 хил. евро за 25 години месечната вноска при 2,5% лихва е около 449 евро. При 3,5% она става около 501 евро. Разликата е малко над 50 евро на месец за всеки 100 хил. евро заем.

При по-големи суми на заема разликата става още по-осезаема за семейния бюджет. За кредит от 180 хил. евро вноската може да нарасне с близо 95 евро месечно. Това може да бъде критично за домакинства, които са на границата на възможностите си. Специалистите съветват купувачите да смятат вноските си при сценарий с 1% по-висока лихва. Ако бюджетът издържа на такова натоварване, рискът се счита за управляем.

БНБ и останалите регулатори наблюдават стриктно критериите за отпускане на нови заеми. Важно е дали се спазват изискванията за обезпеченост и платежоспособност на клиентите. Средният лихвен процент по депозитите в левове се повиши плавно до 1,05% в началото на 2026 г. Това движение е твърде бавно, за да промени общата картина на слаба доходност. Въпреки това, конкуренцията между банките може да ги принуди да предлагат по-добри условия на спестителите.

Вторият сигнал за промяна ще бъде, когато кредитирането трайно изпревари ръста на доходите. Третият индикатор е цените на имотите да растат по-бързо от заплатите. Четвъртият сигнал е по-селективното одобрение на нови кредити от страна на банките. Всички тези фактори сочат към край на периода на изключително евтините пари. Новите ипотеки вероятно ще започнат да поскъпват постепенно от следващата година. Тези с плаваща лихва са най-изложени на риска от повишаване на вноските.