ЕС обсъжда общ отговор при хибридна атака с много жертви
Посланиците на ЕС обсъждат реакция при хибридна атака с жертви. Разговорите включват екипи за спешна помощ, финансиране и координация с НАТО.
Посланиците на 27-те държави от ЕС обсъждат как Съюзът да реагира при мащабна хибридна атака с човешки жертви. Разговорите се засилили след поредица от инциденти, съобщава Politico, позовавайки се на петима европейски дипломати и служители.
Дипломатите разглеждат изпращане на екипи за спешна реакция и финансова помощ за засегнатата държава. Обсъждат и координация на публичните изявления на европейските институции. Срещите се провеждали в ограничен формат, без телефони и сътрудници.
Сред инцидентите са откритият през август дрон с експлозиви на летището в Лайпциг, подозрителен пожар в полска наземна станция за комуникациите на Starlink и разкрит заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове.
На 6 октомври два търговски кораба бяха ударени с дронове в изключителната икономическа зона на България в Черно море. Един потъна, а екипажът на другия беше спасен с двама ранени, съобщи Ройтерс.
ЕС от години обвинява Русия в саботажи, кибератаки и намеса. Европейският съвет е определял тези действия като руска хибридна кампания и е призовавал за по-голяма устойчивост срещу нея.
Държавите членки спорят дали новите механизми биха дублирали ролята на НАТО. Част от правителствата се опасяват, че паралелни структури ще усложнят решенията и ще забавят реакцията. Оана Лунгеску, бивш говорител на НАТО, предупреждава:
Ако има объркване или дублиране, това рискува да забави вземането на решения, което има последствия, защото времето винаги е от съществено значение.
В официалната рамка на ЕС по-силната европейска политика за сигурност и отбрана трябва да допълва НАТО. Алиансът остава основата на колективната отбрана за своите членове. Според Лунгеску НАТО може да отговаря за обмена на разузнавателна информация и военното възпиране, а ЕС — за гражданската реакция и координацията между държавите.
Някои правителства не желаят да споделят най-чувствителните си разузнавателни данни във форматите на ЕС. Те се опасяват от изтичане на информация, докато част от столиците предпочитат да използват съществуващите механизми за управление на кризи.
Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага протокол за извънредни ситуации в областта на сигурността и Европейски съвет за сигурност. Очаква се предложенията да влязат в новата Европейска стратегия за сигурност през ноември.
При евентуална атака засегнатата държава ще решава какви механизми да задейства. Важен ще бъде и въпросът дали инцидентът е достатъчно тежък, за да задейства взаимопомощта в ЕС или колективната отбрана на НАТО.
Още по темата: Сателитни данни от ЕС подпомагат България и Румъния след ударите по кораби
