Епидемията от Ебола: В Конго са потвърдени над 6 000 случая, а жертвите са 3 000
Епидемията от Ебола в Демократична република Конго е сред най-тежките в историята на страната. Потвърдени са хиляди случаи и около 3000 смъртни случая.
Епидемията от Ебола в Демократична република Конго се превърна в една от най-тежките в историята на страната. В материала се посочват над 6000 потвърдени случая и около 3000 смъртни случая.
По данни към 26 август 2026 г. Световната здравна организация отчита 5794 потвърдени случая и 2786 починали в Демократична република Конго. Общо 5815 потвърдени случая са регистрирани в Конго, Уганда и Франция.
В Уганда са отчетени 20 случая, а един е регистриран във Франция. Общият брой на смъртните случаи в трите държави достига 2788. Уганда е обявена за свободна от Ебола след задължителен 42-дневен период без нови случаи.
Към момента няма одобрена ваксина или лечение за щама „Бундибугио“ на вируса. Въпреки това петима преболедували са изписани от лечебно заведение в района на Бени, в източната част на Конго.
Има лекарства и наистина се грижат добре за теб. Ако поискаш храна, ти я дават. Наистина нямаше никакви проблеми.
Надин Масика, оцеляла от Ебола
Над 1360 души са се възстановили от вируса. Властите определят този резултат като обнадеждаващ.
Когато докарах жена си тук в болницата, нямах голяма надежда. Но благодарение на Бога и на усилията на медицинския персонал, днес жена ми беше изписана и е напълно възстановена. Много се радвам за това.
Жервен Камбале, съпруг на оцеляла от Ебола
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш определя настоящата вълна като най-бързо разпространяващата се епидемия от Ебола досега. Заразяването се случва по-бързо, отколкото медицинските екипи могат да реагират.
Африканските центрове за контрол и превенция на заболяванията свързват част от новите инфекции с недостатъчното проследяване на контактите. Случаите са концентрирани основно в източните провинции на Конго.
Там въоръжените конфликти, разселването и хуманитарните проблеми усложняват контрола върху епидемията. Медицинските работници се сблъскват с допълнителни предизвикателства при предоставянето на помощ.
„Лекари без граници“ посочва, че затворените летища затрудняват доставките и достъпа на персонал. Това пречи на диагностиката, медицинските грижи и снабдителните вериги. Епидемията допълнително натоварва вече ограничената здравна система в региона.
