ЕП обсъди „опасността от нормализиране на отношенията с Русия“

Европейският парламент (ЕП) проведе мащабни дебати по време на своята пленарна сесия в Страсбург. Основният фокус на обсъжданията беше „опасността от нормализиране на отношенията с Русия“. Евродепутатите разгледаха влиянието на Москва в сферите на културата и спорта. Темата предизвика сериозно разделение в пленарната зала.

Представителите на най-големите политически групи изразиха твърдо несъгласие с възстановяването на връзките. Европейската народна партия и социалистите се обявиха против легитимирането на руските власти чрез международни събития. Либералната група „Обнови Европа“, Зелените и консерваторите подкрепиха тази позиция. Те смятат, че Русия използва културата за оправдаване на военните си действия. Според тях всяко нормализиране в момента би било предателство към Украйна.

Австрийският евродепутат Ханес Хайде обърна внимание на политическата употреба на спорта. Той заяви, че Владимир Путин инструментализира руските атлети за своите цели. Хайде подчерта, че Европа не трябва да позволява на руския президент да постига тези цели. Депутатите от тези групи настояват за пълна изолация на Русия от световните форуми.

От другата страна на дебата застанаха представители на Левицата и „Патриоти за Европа“. Групата „Европа на суверенните нации“ също се обяви срещу ограниченията. Тези евродепутати критикуваха „политизирането на културата и спорта“. Според тях тези сфери трябва да служат за изграждане на мостове, а не за конфронтация. Някои оратори направиха паралели с действията на САЩ и Израел в Близкия изток. Те попитаха защо не се прилагат същите строги мерки срещу тези държави.

Еврокомисарят Глен Микалеф представи официалната позиция на Европейската комисия. Микалеф определи действията на Русия като съчетание от брутална война и хибридни атаки. Той обясни, че хибридната война активно включва културни и спортни елементи. Комисарят постави евродепутатите пред фундаментален избор. Според него ЕС може или да нормализира агресора, или да откаже всякакъв толеранс.

Микалеф изрази остро възмущение от последните събития на международната сцена. Той посочи случая със Зимните параолимпийски игри в Милано-Кортина. Там руските и беларуските спортисти получиха право да участват под своите национални флагове. Микалеф разкритикува и повторната покана към Русия за участие в Биеналето във Венеция. Той предупреди, че ЕС ще спре финансирането за това събитие, ако решението не се промени. България е сред страните, които вече се противопоставиха на руското присъствие във Венеция. Редица евродепутати настояват за незабавно изключване на руската държава от културния форум.

В дискусията активно се включиха и двама български представители. Петър Волгин от „Патриоти за Европа“/„Възраждане“ защити тезата, че изолацията е опасна. Той определи привържениците на тази идея като „фанатизирани до степен на безумие“. Волгин сравни сегашните действия с нацистките практики за прогонване на таланти.

В същото време средства от данъкоплатците в ЕС финансират представления без художествена стойност.

Евродепутатът разкритикува културната политика на Съюза заради отмяната на концерти на руски артисти. Той посочи, че днес се наблюдават случаи на отменени концерти само заради произхода на творците.

Никола Минчев от „Обнови Европа“/ПП-ДБ представи противоположната гледна точка. Той попита защо Русия заслужава награда, докато убива цивилни граждани. Минчев напомни за мащабното унищожаване на спортната инфраструктура в Украйна. Нормализирането на отношенията би било директно легитимиране на руската агресия. Той подчерта, че животът на украинските творци и атлети е далеч от нормалния. Минчев призова да не се правят никакви отстъпки пред насилието.

Спорът за националните символи също беше централна тема. На Зимните олимпийски игри през 2026 г. руските атлети ще се състезават под неутрален флаг. Но ситуацията при параолимпийците остава различна и по-спорна. Там руският флаг беше издигнат за първи път от началото на пълномащабната инвазия.

Утре Европейският парламент ще гласува ключова резолюция. Тя е насочена към гарантиране на справедливост за жертвите на руските атаки. Документът ще позволи на ЕС да се присъедини към международна комисия за искове. Тази комисия ще се занимава с обезщетенията за щетите от войната. Европейският съюз остава твърд в позицията си за пълни репарации от страна на Русия. ЕС продължава да не признава нито една окупирана украинска територия за руска. Това гласуване ще бъде поредната стъпка към международна отчетност на агресора.