Екстремните жеги в България разкриха сериозни грешки в проектирането на сградите
Рекордно високите температури в България разкриха дълбоки проблеми в проектирането на жилищните сгради. Професор Красимир Ениманев обяснява защо панелните блокове и модерните фасади се превръщат в капани.
Екстремните летни температури в България поставиха под въпрос качеството на родното строителство. Рекордно високите градуси разкриха дълбоки проблеми в проектирането на голяма част от жилищните сгради. Много от тях не осигуряват нужната защита срещу летните горещини. Най-сериозно е положението при старите панелни блокове. Милиони българи остават в капана на жегата в собствените си домове.
Съвременното градоустройство често пренебрегва нуждите от естествено проветрение. Високото строителство и плътното разположение на сградите затрудняват движението на въздуха. Това води до задържане на огромни количества топлина в градската среда. Професор Красимир Ениманев посочва тези грешки като фатални за комфорта на обитателите. Той е участвал в изграждането на големи квартали в Русе през 80-те години. Според него правилата за редуване на високи и ниски сгради са масово нарушени.
Не се редуват високи – ниски сгради, архитектите нарушиха правилата поради ред указания в полза на парите. Някои от високите сгради, които бяха допуснати, затварят движението на въздуха. Най-грешното решение е остъкляването на тераси. Образува са аквариум.
Остъкляването на терасите се превръща в истински проблем през летните месеци. Тази масова практика създава парников ефект в жилищата. Температурите на последните етажи често не падат под 30 градуса дори през нощта. Климатиците остават единственото спасение за живущите в такива условия. Тодор Геров споделя своя опит с екстремните условия в своя апартамент. Той плаща близо 200 евро за електричество през летния сезон.
Аз съм южно изложение, като в парник – сутрин гледам да не го пущаме, обаче следобяд няма накъде, направо става жестоко.
Модерните сгради със стъклени фасади също не предлагат необходимия топлинен комфорт. Повечето от тях нямат изградени централни климатични инсталации. Професор Красимир Ениманев обяснява, че липсва качествена вентилация между фасадата и самата конструкция. В град Русе все още няма изградена качествена система за охлаждане на цели сгради. Липсата на достатъчно зелени площи влошава ситуацията допълнително. Бетонът и стъклото превръщат големите градове в опасни топлинни острови.
Община Русе вече предприема конкретни стъпки срещу климатичните промени. Вече се монтират системи за разхлаждане с водна мъгла на ключови места. Тези мерки са част от по-широк план за справяне с горещините. Научете повече за това как Русе с мерки срещу горещините реагира на настоящата ситуация. Грешките в проектирането изискват дългосрочни решения и промяна в архитектурния подход. Само така градовете ще станат по-устойчиви на климатичните предизвикателства.
