Екоактивистката Мона Халил загина след израелски удар в Южен Ливан

Ливанската природозащитна общност потъна в скръб след загубата на една от най-ярките си фигури. 76-годишната Мона Халил почина в петък след няколко дни в критично състояние. Тя беше тежко ранена при израелски въздушен удар в Южен Ливан. Атаката е поразила нейния дом на плажа Мансури преди две седмици. Халил беше преместена в интензивното отделение на болница в Бейрут. Въпреки усилията на лекарите, тя не успя да се възстанови от получените наранявания.

Мона Халил посвети повече от 25 години на защитата на застрашените морски костенурки. Нейната неуморна работа превърна част от южното крайбрежие в ключово убежище. Там гнездят редките зелени морски костенурки и костенурките карета. Смъртта ѝ настъпи в момент на засилено напрежение в региона. Израелските удари в Южен Ливан продължават да вземат цивилни жертви. При същата експлозия пострада и помощничката на Халил, която е гражданка на Етиопия. Жената е получила изгаряния, но състоянието ѝ е стабилно.

Тя беше изключително отдаден защитник на природата

Това заяви Хишам Юнес, основател на организацията Green Southerners. Той подчерта, че Халил е имала почти мистична връзка с околната среда. Юнес описва нейната отдаденост като пълно посвещение на духа на каузата.

Говореше за плажа така, сякаш е жив човек. Връзката ѝ със залеза, с водата и с костенурките… тя беше напълно посветена на опазването на природата и на самия дух на тази кауза.

През 2000 г. Халил основава Orange House Project на плажа Мансури. Проектът започва като малка къща за гости, но бързо се разраства. Той се превърна в център за екологично образование и морски изследвания. Центърът привличаше доброволци от цял свят, желаещи да помогнат на природата. Халил наблюдаваше местата за гнездене и документираше морския живот десетилетия наред. Тя се бореше активно срещу замърсяването и незаконните риболовни практики.

Нейната съдба е тясно свързана с историята на Ливан. Халил бяга от страната по време на гражданската война. Тя се установява в Нидерландия, но се завръща през 1999 г. По време на посещение в семейната си къща тя вижда морска костенурка. Животното снасяло яйца точно на нейния бряг. Този момент променя нейния мироглед завинаги. Халил решава да остане и да посвети живота си на тези създания.

Усилията на активистката помогнаха части от крайбрежието да получат защитен статут. Тя беше гласът на природата срещу агресивното презастрояване. Приятелите ѝ я описват като човек с несломим дух. Нейната приятелка Маха Джумаа разказва за последните ѝ дни. Халил е вярвала, че нейният статут на цивилен ще осигури безопасност.

Мона се беше барикадирала в дома си, не приемаше посетители и вярваше, че е в безопасност, защото е цивилен човек

Халил отказа да напусне дома си въпреки предупрежденията. Това не беше първата опасна ситуация за нея. През 2006 г., по време на войната между Израел и „Хизбула“, къщата ѝ също беше ударена. И тогава тя отказа да изостави своя плаж и своите костенурки.

Тя категорично отказваше да напусне дома си, което е типично за нея и решителността й

Ливанските власти и медии често критикуват израелските операции заради цивилните жертви. Официални лица определят атаките в Южен Ливан като военни престъпления. Смъртта на Халил засили тези настроения в обществото. Местните екологични организации са категорични, че делото ѝ няма да бъде забравено. Наследството на Халил ще продължи чрез поколенията морски костенурки. Тези животни ще продължат да се връщат към бреговете на Ливан благодарение на нейните усилия. Тя повиши обществената осведоменост за заплахите пред морските екосистеми. Мона Халил остава в историята като истински герой на ливанската природа.