ЕК преведе на България близо 900 милиона евро по Плана за възстановяване
Европейската комисия преведе на България 896 милиона евро по четвъртото плащане от Механизма за възстановяване и устойчивост, покривайки 68% от общия бюджет.
Европейската комисия официално преведе на България сумата от 896 милиона евро. Тези средства представляват безвъзмездно финансиране по четвъртото плащане от Механизма за възстановяване и устойчивост. МВУ е централен стълб на европейския инструмент NextGenerationEU. С това плащане България вече е получила общо 68% от предвидените средства по своя национален план. Общият финансов ресурс за страната по този механизъм възлиза на 6,17 милиарда евро.
Днешното плащане е резултат от четвъртото искане на България за сума от 1,1 милиарда евро. Страната подаде това искане на 2 април 2026 г. Европейската комисия одобри частично документа на 18 юни 2026 г. Решението беше взето след положително становище от страна на Съвета на ЕС. Икономическият и финансов комитет също даде своята подкрепа за отпускането на транша. Комисията прие решение за изплащане на средствата за етапите, които са изпълнени задоволително.
Изплатените средства отразяват напредъка на България по редица важни реформи и инвестиции. Основен фокус е поставен върху укрепването на принципите на правовата държава. България предприе мерки за подобряване на бизнес средата и борба с корупцията. Създадена е политически и финансово независима Комисия за противодействие на корупцията. Този нов орган има функции по превенция и противодействие на корупцията сред публичните длъжности. Въведени са и нови правила за регулиране на лобистките дейности в страната.
Прогресът в областта на енергетиката също играе ключова роля за това плащане. България увеличава използването на енергия от възобновяеми източници чрез конкретни инвестиции. Механизмът подпомага инсталирането на близо 1400 слънчеви системи за битова гореща вода. Програмата включва и фотоволтаични системи за производство на електроенергия в домакинствата. Тези мерки помагат за енергийната ефективност на българските граждани.
В сектора на транспорта и инфраструктурата са отчетени значими резултати. Сключени са нови договори за извършване на обществени железопътни услуги. България създаде и правна рамка за мобилност с нулеви и ниски емисии. Тя включва правила за електрическата мобилност в градска среда. Въведени са законови изисквания за създаване на зони с ниски емисии в градовете. Тези реформи целят развитието на устойчива транспортна мрежа.
Въпреки общия напредък, три ключови ангажимента все още не са изпълнени напълно. Европейската комисия посочва нуждата от допълнителни стъпки по етап 176. Той е свързан с влизането в сила на законодателството за обществения транспорт. Остава неизпълнен и етап 208 относно законодателството във водния сектор. Третият проблем е цел 308, която се отнася до подкрепата за сектора на културата. Комисията ще разгледа изплащането на остатъка след изпълнение на тези цели.
Четвъртото искане на България обхваща общо 26 ключови етапа и цели. Те включват изпълнението на 10 реформи и реализацията на 12 инвестиции. Брюксел отчете изпълнението на широк набор от заложени в плана дейности. Плащането потвърждава ангажираността на България към европейските стандарти. Механизмът за възстановяване и устойчивост изисква прецизно отчитане на всеки постигнат резултат.
Сроковете за приключване на целия Механизъм са изключително кратки. Всички държави членки трябва да изпълнят оставащите етапи до края на август 2026 г. Последните искания за плащане трябва да бъдат представени до края на септември 2026 г. Целият инструмент NextGenerationEU приключва своето действие в края на 2026 г. България трябва да ускори работата по неизпълнените реформи, за да получи пълния размер на средствата.
