ЕК одобри четвъртото плащане за България по ПВУ
Европейската комисия прие положителна оценка за четвъртото плащане по ПВУ за България. Страната е изпълнила 23 от 26 цели, което отключва 1,1 млрд. евро.
Европейската комисия оцени положително четвъртото искане за плащане на България. Този процес е част от Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). МВУ представлява основният елемент на инструмента NextGenerationEU. В своята предварителна оценка Комисията потвърди напредъка на страната ни. България е изпълнила задоволително 23 от общо 26 ключови етапа. Тези цели са заложени в решението за изпълнение на Съвета на ЕС.
Реформите и инвестициите ще донесат реална промяна за гражданите. Те обхващат ключови области като борбата с корупцията и цифровизацията. Подкрепа ще получат малките и средните предприятия в страната. Планирани са подобрения в професионалното образование и селското стопанство. Важен акцент е поставен върху извънболничната помощ и устойчивия транспорт.
Искането за плащане е на обща стойност 1,1 милиарда евро. Средствата ще подкрепят декарбонизацията и възобновяемата енергия в България. Водеща мярка е създаването на независима Комисия за противодействие на корупцията. Тази структура ще има финансова и политическа самостоятелност. Тя ще се бори с корупцията сред лицата на публични длъжности. Въвеждат се и нови правила за регулиране на лобистката дейност.
Енергийният сектор преминава през мащабна декарбонизация. Това включва преструктуриране на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Целта е подобряване на корпоративното управление на държавните дружества. Трябва да се избегне рискът от кръстосано субсидиране на въглищни дейности. Структурата на БЕХ ще се адаптира към нуждите на пазара. Вече функционира и Национален фонд за декарбонизация. Той ще подкрепя енергийната ефективност на сградите у нас.
България насърчава използването на възобновяема енергия в домакинствата. Подкрепени са близо 1 400 битови слънчеви системи за топла вода. Програмата включва и фотоволтаични системи за производство на ток. Транспортният сектор също очаква сериозна модернизация. Въвежда се нов договор за обществена услуга в железопътния транспорт. Това ще подобри качеството и достъпността на влаковете. Новите правила насърчават електрическата мобилност и зоните с ниски емисии.
Извън основните реформи, планът включва мащабни здравни инвестиции. Предвижда се модернизация на над 50 болници в страната. Ще бъдат изградени амбулатории в много отдалечени райони. Това ще подобри достъпа до здравеопазване за всички граждани. Планът обхваща и изграждането на нови домове за възрастни хора. Спешната помощ по въздух също е приоритет в този пакет.
Въпреки напредъка, три ключови етапа остават неизпълнени. Единият е свързан със законодателството за водоснабдяването и канализацията. България не е постигнала и целта за подкрепа на културата. Тази задача трябва да бъде завършена до края на август 2026 година. Третият проблем засяга формулировката на етап в обществения транспорт. ЕК покани България да преразгледа своя план в тази част.
Комисията ще предостави на страната допълнително време за работа. България ще получи частично плащане за успешно изпълнените цели. Оценката вече е изпратена до Икономическия и финансов комитет. Комитетът разполага с четири седмици за официално становище. България има един месец да отговори на констатациите на ЕК. Ако забележките останат, част от сумата ще бъде удържана. Размерът на удържаните средства зависи от важността на етапите.
Всички ключови етапи трябва да приключат до август 2026 година. Окончателните искания за плащане се подават до септември същата година. Планът за възстановяване включва общо 6,17 милиарда евро безвъзмездни средства. Успешното изпълнение на реформите е критично за пълното усвояване. Неизпълнените регулаторни промени представляват основен риск за финансирането. Страната трябва да действа бързо, за да не загуби средства.
