ЕК отказа да заеме страна в спора за климатиците въпреки рекордните жеги

Европейската комисия официално отказа да заеме категорична страна в нарастващия дебат относно използването на климатици. Това се случва на фона на екстремните горещини, които обхванаха голяма част от континента през последната седмица. От Брюксел бяха пределно ясни, че решението за инсталиране и ползване на охлаждащи системи принадлежи изцяло на отделните потребители. Ролята на европейските институции се ограничава до насърчаване на общата енергийна ефективност на сградния фонд.

Въпреки натиска за единна позиция, институцията подчертава, че не е нейна работа да налага решения в домовете на гражданите. Говорителят на ЕК Анна-Кайса Итконен разясни подхода на Комисията към този сложен казус. Тя посочи, че фокусът остава върху дългосрочните стратегии за обновяване на сградите. Европейската комисия разглежда темата единствено през призмата на енергийната ефективност на сградите.

Дали Европейската комисия има позиция „за“ или „против“ климатиците? Не. Разглеждаме темата единствено като част от политиките за обновяване и енергийна ефективност на сградите и жилищата, както и в рамките на нашата стратегия за жилищния сектор.

Статистическите данни разкриват огромна пропаст между Европа и други развити икономики по отношение на климатизацията. Около 20% от домакинствата в Европейския съюз разполагат с климатик. Тази цифра е изключително ниска в сравнение с други региони по света. В Съединените щати, Япония и Южна Корея този дял надхвърля 90%. Тези огромни разлики се дължат на исторически и климатични особености. Доскоро охлаждането не беше основен приоритет за европейските домакинства.

Една от основните причини за ниското разпространение на тези системи е състоянието на имотите в Европа. Повечето жилищни сгради на стария континент са строени в епохи без екстремни летни температури. Голяма част от жилищния фонд в Европа е стар и не е проектиран за климатични инсталации.

Повечето жилищни сгради и апартаменти в Европейския съюз нямат климатици. Това не е традиционно заложено при строителството, особено като се има предвид, че голяма част от жилищния фонд в Европа е стар.

Дебатът обаче не е само за комфорт, но и за екологичен отпечатък. Критиците на масовото навлизане на климатици изтъкват сериозни аргументи. Те предупреждават, че тези системи драстично увеличават общото потребление на електроенергия. Това от своя страна натоварва електропреносните мрежи. Мрежите често са на предела на възможностите си по време на пикови горещини. Освен това, външните тела на климатиците отделят допълнителна топлина. Това засилва ефекта на „топлинните острови“ в големите градове. Критиците смятат, че тези устройства не решават основните причини за климатичната криза.

Подобни дискусии вече се водят на национално ниво. Пример за това е настоящият спор във Франция, където топлото време предизвиква сериозен обществен дебат. Там обществото е силно разделено относно необходимостта от масово поставяне на охладителни системи.

От другата страна на спора стоят поддръжниците на климатизацията. Те твърдят, че при зачестяващите горещи вълни климатиците са жизненоважни. Според тях те осигуряват безопасни условия за живот за уязвимите групи. Също така помагат за запазване на производителността на труда при екстремни условия. В крайна сметка Брюксел остава на позицията, че енергийната ефективност е ключът. Решението за използване на охлаждащи системи остава изцяло в ръцете на потребителите. Това прави задачата за адаптиране към климатичните промени комплексна за всяка държава членка.