ЕК: Няма непосредствен риск за газовите доставки в ЕС въпреки по-ниското запълване на хранилищата
ЕК не отчита непосредствен риск за газовите доставки в ЕС. Газохранилищата са запълнени с около 62%, спрямо 74% през същия период на 2025 г.
Европейският съюз не е изправен пред непосредствен риск за доставките на природен газ. Това заяви говорителката на Европейската комисия Ева Хрнчирова.
Оценката идва на фона на по-ниското запълване на газохранилищата в държавите членки. Към 20 август запасите достигат приблизително 62% от общия капацитет на съоръженията.
По същото време през 2025 г. нивото е било около 74%. Данните са на Gas Infrastructure Europe.
По-ниските запаси са свързани основно с високите цени на природния газ. Те ограничават икономическия стимул на търговците да купуват допълнителни количества за нагнетяване.
Цените са повлияни и от продължаващата война между САЩ и Израел и Иран. Свързаните с конфликта сътресения оказват натиск върху енергийните пазари.
Европейската комисия не смята, че в момента съществува непосредствена заплаха за сигурността на газоснабдяването. ЕС разполага с разпределена газова инфраструктура и терминали за втечнен природен газ.
Съюзът има и възможности за доставки от различни източници. Тези фактори според Европейската комисия ограничават риска от внезапен недостиг.
По-ниските наличности обаче изискват продължаване на нагнетяването през оставащата част от сезона. Държавите членки трябва да използват наличната инфраструктура и да осигуряват устойчиви доставки на LNG.
Gas Infrastructure Europe посочва, че достигането на достатъчни нива преди зимата ще зависи именно от тези доставки. Важна остава и ефективната експлоатация на съществуващите газохранилища.
Темата за запасите е разгледана и в материала Европа се готви да посрещне зимата с най-ниските си запаси от газ.
По-слабото запълване може да ограничи реакцията при внезапен скок на търсенето. Според GIE това важи особено при продължителен студ или неочаквани прекъсвания на доставките.
Енергийната ситуация в Европа остава чувствителна заради нестабилността на международните пазари. Напрежението около Иран влияе върху цените на петрола и пазара на втечнен природен газ.
Затрудненията в корабоплаването през Ормузкия проток също оказват влияние върху енергийните пазари. Reuters отбелязва, че преди началото на конфликта през протока са преминавали около една пета от световните доставки на петрол и LNG.
Същевременно различните равнища на запасите в отделните държави остават важен фактор. Данни за позицията на България са представени в публикацията България е сред страните от ЕС с най-големи запаси от природен газ.
