Двойно повече дарения за партиите на изборите тази година в сравнение с 2024 г.

Сметната палата публикува официалните финансови отчети на участниците в парламентарните избори от 19 април тази година. В кампанията се включиха 14 политически партии, 10 коалиции и един инициативен комитет. Всички те представиха подробни данни за своите приходи и разходи пред държавните одитори.

Статистиката показва значителен ръст в частното финансиране на политическите формации. Парични дарения за 1 300 978,76 евро са направени на изборите тази година. Тази сума е точно два пъти по-висока спрямо парламентарния вот през октомври 2024 г. Тогава събраните средства възлизаха на едва 664 693,76 евро.

Данните разкриват и сериозна промяна в активността на физическите лица. Броят на индивидуалните дарители е нараснал трикратно до 844 души. За сравнение, по време на изборите през 2024 г. техният брой беше едва 250. Въпреки засиления интерес, около 80% от даренията за политическите партии за вота са под размера на минималната заплата според анализите.

Допълнителни 316 000 евро са предоставени от самите кандидати и членове на инициативните комитети. Сметната палата посочва, че най-голямото единично дарение от физическо лице за този вот възлиза на 20 000 евро. Същевременно най-голямата сума, внесена лично от кандидат за депутат, достига 10 000 евро.

Сметната палата вече започна мащабна проверка на финансирането на предизборните кампании. Одиторите проверяват задължително всеки участник с приходи или разходи над 511,29 евро (1000 лева). Основната цел е да се установи дали декларираните суми съответстват на реално извършените плащания.

Общият лимит за финансиране на кампания за партия или коалиция е 1 533 875,64 евро. Инициативните комитети разполагат с много по-малък таван от 102 258,38 евро. Тези законови ограничения гарантират равнопоставеност между участниците в изборното състезание. Предварителните данни сочат, че Радев е фаворит по дарения сред политическите субекти.

Правната рамка на финансирането също остава обект на сериозни дискусии в институциите. Президентът на страната сезира Конституционния съд относно даренията от юридически лица и еднолични търговци. Държавният глава оспорва разпоредбите, които позволяват на частни фирми да финансират политически партии.

Конституционният съд вече е приемал, че корпоративните дарения са недопустими при определени обстоятелства. Това се отнася особено за компании с държавно или общинско участие. Подобна практика би могла да доведе до опасна зависимост на политическите формации.

Медийни разследвания подчертават, че голяма част от средствата се концентрират при няколко водещи формации. Това поставя въпроса за влиянието на тесен кръг големи дарители върху изборния процес. Сметната палата продължава да следи за пълна прозрачност на всички финансови потоци в кампанията.