Древни златни рудници край село Стремци разкриват тайните на античния добив
Археологически находки край кърджалийското село Стремци разкриват мащабни златни рудници, използвани от траки, римляни и византийци. Проучванията свързват обекта с икономическия възход на Перперикон.
Древните златни рудници край кърджалийското село Стремци представляват една от най-впечатляващите археологически находки в България. Тези съоръжения са известни сред специалистите и местното население като „Стремските лабиринти“ или „Златните лабиринти на Иниклер“. Обектът се намира само на няколко километра от селото и на около 4 километра от античния град Перперикон.
Изследванията в периода 1981-1983 година доказват категорично, че става въпрос за мащабни древни минни разработки. Първоначално археолозите са смятали, че мястото е тракийско светилище. Проучванията обаче разкриват сложна система от подземни галерии, които се простират на няколко километра под земята. Мухарем Алиосман, организатор в АК „Перперикон“, обяснява геоложкия произход на ценния метал.
Изследванията, които са направени в началото на 80-те и 90-те години доказаха, че тука преди 33 млн. години е текла река, в която имало златни частици в самия пясък.
Геоложките процеси са отложили златото в специфични конгломератни слоеве. Древните миньори са прокопали тунели на няколко нива, следвайки точно тези пластове. Галериите разполагат с пет отделни входа и специални комини за вентилация и достъп до долните етажи. На повърхността все още личат следи от открити разработки и дупки за подемни механизми. Маргарита Янева от Туристическия информационен център в Кърджали описва мащабите на подземията.
Те са дълги над 230 метра в тунели, в които в повечето от тях може човек да влезе прав и да се разхожда, но за съжаление все още не са обезопасени.
Археологическите данни сочат, че рудниците са разработени още в последните векове на старата ера. Откритата керамика от римската епоха и средновековието потвърждава активното използване на мините през III-IV и XII-XIII век. След период на относително затишие, добивът е възстановен по време на византийското управление в Родопите.
Експертите свързват рудниците с икономическия разцвет на близкия град Перперикон. Георги Кичуков, който работи като екскурзовод, споделя логическата връзка между добива и средновековното монетосечене.
Логиката, до която се докосват някои, че е възможно златото, което е добивано до село Стремци, всъщност може да е материала, от който се изработва тази златна монета хиперпера.
Тази хипотеза се базира на монетната реформа на император Алексий Комнин от 1082 година. По това време регионът е бил значим административен център. Златото от Стремци вероятно е осигурявало суровина за византийската държавна хазна.
В момента рудниците край Стремци са обявени за официален паметник на културата. Те са част от план за нов туристически маршрут в Източните Родопи. Проектът предвижда свързване на пещерата Инклер, Перперикон и природния феномен Каменните гъби. За реализацията му е необходимо цялостно обезопасяване на античните галерии за масови посещения.
