Доц. Неделчо Стойчев: От срам родителите на биячите в Пловдив може да отказват съдействие

Родителите на обвинените за убийството на Георги Кузев в Пловдив може да отказват съдействие по няколко причини. Това каза криминалният психолог доц. Неделчо Стойчев в интервю за „24 часа“.

По думите му отказът не трябва автоматично да се тълкува като прехвърляне на вина върху родителите. Възможно е те да се опитват да защитят децата си. Част от близките могат да знаят за безспорни доказателства, но въпреки това имат право да откажат съдействие.

Според доц. Стойчев родителите може да защитават и самите себе си. Те може дълго да са отказвали да приемат проблемното поведение на децата. Възможно е да са отричали асоциални или антисоциални прояви.

Психологът посочва, че хората често избягват да идентифицират проблемите. След признаването им идва необходимостта да се търси решение. Това изисква и поемане на отговорност.

Затова някои родители може да твърдят, че проблем не е съществувал. Друг възможен защитен механизъм е прехвърлянето на отговорността върху институциите.

Трета възможна причина е преживяването на срам или вина. Доц. Стойчев прави разлика между двете емоции. Вината е свързана с оценката, че човек е постъпил неправилно.

При чувство за вина човек може да предприеме действия за поправяне на грешката. Той може да се извини или да потърси начин да изкупи нанесената вреда.

Срамът е насочен към собствената идентичност. Той може да накара човек да се скрие, да се изолира и да прекрати отношенията си с другите.

Родителите може да се чувстват провалени като хора. Те могат да приемат, че не са дали достатъчно внимание, топлота и емоционална подкрепа на децата си.

Срамът е свързан със страха от отхвърляне и негативна оценка. Според психолога тази емоция може да доведе не само до дистанциране. Тя може да предизвика и агресивна реакция при поискване на съдействие.

Проектирането на проблемите върху другите е често срещан защитен механизъм. Чрез него човек избягва да признае собствен провал или отговорност.

По думите на доц. Стойчев ранното детство изгражда основни компоненти на личността. Изследванията и практиката показват, че много насилници са преживели малтретиране в детството.

Тормозът може да бъде физически, психологически или емоционален. Често тези форми се комбинират. Проблеми в комуникацията и емоционалната свързаност могат да повлияят негативно върху развитието на детето.

Психологът предупреждава, че така може да се създаде порочен кръг. Този модел обаче не бива да служи като универсално обяснение или оправдание.

Преживяната травма не отменя личния самоконтрол и изискването за спазване на закона. Според доц. Стойчев в разглеждания случай става дума за сериозен разпад на системата от морални и законови ограничения.

Той критикува и определянето на обвинените като „децата“. Според него това може да внесе оневиняващ елемент и да омаловажи извършеното насилие.

Психологът не смята, че нападението непременно е резултат от стройна идеология. Според него действията могат да показват вече формиран модел на насилие, унижение и мъчения.

Такъв модел може да се закрепи, когато извършителят получава положителни емоции от поведението си. Тогава той може да поиска да го повтори.

Позоваването на кауза срещу педофили може да служи за оправдание. То дава привидно просоциален смисъл на насилието и намалява вътрешния конфликт у извършителя.

Доц. Стойчев подчертава, че твърденията за връзки с организирани групи трябва да се подкрепят с доказателства. Самото наличие на контакти или публикации не доказва членство.

Той определя превенцията като система от ясни правила и взаимодействие между институциите. Според него границите на допустимото поведение трябва да се отстояват последователно.

Агресията сред учениците също може да се превърне в модел за подражание, предупреждават родители и експерти.

За да има превенция, наказанието при прекрачване на границата трябва да бъде неотменно и сурово. Психологът смята, че при тежки престъпления не бива автоматично да се приема, че непълнолетните не могат да носят сериозна отговорност.

Той отбелязва, че младите хора избират на кого да подражават. Затова семейството, училището, институциите и правораздавателната система трябва да действат в синхрон.