Доц. Мария Пишмишева: Хантавирусите не са нов COVID-19 и не представляват глобален риск

Доц. д-р Мария Пишмишева коментира актуалната ситуация с хантавирусите в предаването „Денят започва“. Тя е началник на Инфекциозното отделение в МБАЛ – Пазарджик. Специалистът подчерта, че липсва основание за паника сред обществото. Темата стана актуална след медийния интерес към задържан круизен кораб със заразени хора.

Хантавирусите причиняват различни заболявания в зависимост от географския регион. В Европа и Азия инфекцията води до хеморагична треска с бъбречен синдром (HFRS). В Северна и Южна Америка се наблюдава хантабелодробен синдром. При него се засяга белият дроб и се развиват тежки шокови състояния.

„Хантавирусите, познатите ни до момента, причиняват две заболявания при човека. В Европа и Азия това е хеморагична треска с бъбречен синдром, а в Северна и Южна Америка – хантабелодробен синдром, при който се засяга белият дроб и се развиват шокови състояния“

Пазарджишка област е сред ендемичните райони в България. В региона циркулират мишевидни гризачи, които са естествен резервоар на вируса. През 2025 г. в страната са регистрирани вече 5 случая на хантавирус. Една четвърт от тези пациенти са преминали през отделението в Пазарджик.

„За 20-годишен период в страната са регистрирани 115 случая, като 27 от тях са лекувани в Инфекциозното отделение на МБАЛ – Пазарджик. В нашия регион има природни огнища, в които циркулират различни мишевидни гризачи и затова заболяването се среща по-често.“

Медицината не разполага със специфично лекарство срещу тези вируси. Лечението е патогенетично и поддържа функциите на засегнатите органи. Тежките случаи могат да доведат до бъбречна недостатъчност. Проф. Ива Христова отбелязва, че тогава се налага провеждане на хемодиализа.

„Заболяването няма етиологично лечение, т.е. нямаме препарат срещу самия вирус. Поддържат се функциите на засегнатите органи и системи, което се нарича патогенетично лечение.“

Въпреки сериозността на симптомите, повечето пациенти оздравяват напълно. Остатъчни прояви се срещат изключително рядко в практиката.

„Оздравяването е дефинитивно. Много рядко могат да останат остатъчни прояви за няколко месеца, но нашите пациенти са живи и здрави.“

Европейските щамове на хантавирус не се разпространяват между хората. Единствено Andes вирусът в Южна Америка позволява такова предаване при тесен контакт. Този специфичен щам вероятно е свързан със случая на кораба. СЗО очаква нови случаи поради дългия инкубационен период. Една френска пациентка от плавателния съд вече е в критично състояние. Доц. Трифон Вълков също смята, че вирусът няма потенциал за глобална пандемия.

„Хантавирусите не се пренасят от човек на човек. Единственият вирус, за който е доказано такова предаване при тесен и продължителен контакт, е андивирусът, който се среща в Южна Америка и не циркулира в Европа.“

Най-застрашени остават горските работници и хората, събиращи билки. Превенцията изисква добра хигиена и контрол върху популацията на гризачите. Вирусологът проф. Радка Аргирова потвърждава липсата на опасност от епидемия у нас.

„По-застрашени са горски работници, дървосекачи, хора, които събират билки и горски плодове. Боледуват най-често хора в активна възраст.“

Клиничната картина е добре позната на българските лекари още от 60-те години. Инкубационният период на заболяването варира между 1 и 8 седмици. Проф. Чорбанов посочва, че разпространението на морбили в страната е по-притеснително. Хантавирусите не са неизвестни за науката и се диагностицират успешно в България.

„Хантавирусите не са неизвестни за науката. В България първото описание е още през 60-те години. Клиничната картина е добре позната, вирусите са добре описани и могат да бъдат диагностицирани и у нас. Глобален риск няма. Това не е нов коронавирус и не е нещо непознато за медицината.“