Вирусологът проф. Радка Аргирова: Няма опасност от епидемия или пандемия от хантавирус у нас

Вирусологът проф. Радка Аргирова направи важно изявление пред Българската национална телевизия. Тя гостува в предаването „Денят започва с Георги Любенов“. Темата беше актуалната ситуация с хантавируса. Няма опасност от развитие на епидемия или пандемия от хантавирус в България. Това заяви категорично известният наш специалист по вирусология. Изказването дойде след новини за открит вирус на круизен кораб. Корабът „Хондиус“ стана повод за международно безпокойство. Проф. Аргирова уточни, че откритият там щам е „Андес“. Този вирус е характерен за Южна Америка. Той не е типичен за нашата страна. Затова рискът за българските граждани е минимален. Специалистът призова за спокойствие сред населението.

Проф. Аргирова обясни разликите между видовете вируси. Тя подчерта, че вирусът от кораба не е опасен за нас. Вирусът „Андес“ е характерен за Южна Америка и не е типичен за страната ни. Българските вирусолози познават тези инфекции много добре. Те не са „нечувани и невиждани“ за научната общност. В България също съществуват подобни вируси. Те обаче не са свързани с круизни кораби. Щамовете у нас са различни от тези в Южна Америка. Вирусологът напомни, че тези вируси живеят в гризачи. Най-често това са мишки и някои видове плъхове. Хората трябва да бъдат информирани, но не и уплашени.

За нас той не е опасен. Съвсем категорично. Няма никаква опасност от развитие на никаква епидемия или пандемия, за което чувам напоследък. Просто малко повече познание върху един сравнително рядко срещан вирус. Но за нас той не е нито рядко, нито нечуван и невиждан. Така че в нас също има такъв вирус, но той не е, разбира се, от кораб. И не е съвсем същия вид и штам, който беше пространен, че съществува на въпросния круизен кораб. Няма от какво да се страхуваме. Вирусът, знаете, живее само в гризачи, по-точно в мишки и някои плъхове.

Световната здравна организация (СЗО) следи ситуацията внимателно. Организацията предупреди за възможни нови случаи след огнището на кораба. Рискът е основно за контактните лица и евакуираните пътници. Тези хора са били в тесен контакт по време на плаването. Инкубационният период на вируса изисква време за проследяване. Международните здравни структури очакват развитие в следващите дни. Въпреки това, ситуацията остава локализирана около конкретния рейс. Българските власти нямат данни за епидемично разпространение тук. Фокусът остава върху превенцията и информираността.

В съседна Румъния вече има регистриран случай. Здравните власти там съобщиха за заразен пациент в град Арад. В Румъния е регистриран първият случай за 2026 г. в град Арад. Градът се намира близо до българската граница. Пациентът е в добро и стабилно състояние. Той се лекува в местно инфекциозно отделение. Румънските специалисти работят по идентифициране на конкретния щам. Те искат да изяснят точния източник на заразата. Този случай е първият потвърден за текущата 2026 година. Властите в Румъния подхождат изключително предпазливо към ситуацията.

Хантавирусите не са ново явление за българската медицина. Специалистите ги познават от десетилетия. България има ендемични огнища на хантавирус в районите на Пещера и Батак. Тези природни огнища се наблюдават постоянно от медиците. Инфекцията у нас се свързва основно с гризачи. Важно е да се знае разликата между щамовете. Вирусът „Андес“ може да се предава от човек на човек. Това го прави по-опасен при масови събирания. Типичните за България щамове се предават само от животни. Това ограничава риска от масови епидемии сред хората.

Проф. Аргирова обърна специално внимание на профилактиката. Пролетният сезон е време за почистване на имоти. Много хора посещават своите вили и стари гаражи. Те често почистват запуснати постройки и мазета. Основният риск при почистване на стари помещения идва от контакта с гризачи. В такива места може да има следи от мишки или плъхове. Вирусологът съветва хората да бъдат много внимателни. Не се знае какво точно може да се открие в праха. Почистването трябва да става без вдигане на облаци прах. Използването на защитни средства е силно препоръчително.

Сега е време пролетно, когато хората много обичат да почистят някои помещения. Например, вили, стари гаражи, стари постройки, запуснати някакви места. В такива случаи, когато се предприемат такова чистене, е редно и хубаво да бъдат малко по-внимателни. С това, че не се знае какво може да се намери.

Хигиената е най-доброто средство срещу вирусни заболявания. Проф. Аргирова напомни за най-елементарните мерки. Тези вируси се разпространяват по хранително-орален и фекален път. Това означава, че чистите ръце са критично важни. Трябва редовно да мием плодовете и зеленчуците си. Спазването на добра лична хигиена предпазва от заразяване. Тези мерки са особено важни за лятната почивка. Никой не иска да провали ваканцията си с болест. Внимателното отношение към храната и водата е задължително.

Всички тези вируси имат една отличителна черта. А именно, те се разпространяват главно по хранително-орален път и фекален, което означава, че трябва да знаем да си мием ръцете, че трябва да мием плодовете, зеленчуците, че трябва да спазваме съответната хигиена. И в такъв случай ще бъдем предпазени от тях.

Медицинските експерти в България остават нащрек. Те подчертават, че локалният риск е свързан с природата. Гризачите в горите и селските райони са основни носители. Международните събития на кораби не засягат пряко страната ни. Важно е хората да не се поддават на паника. Информираността е най-силният инструмент за защита. Професионалните съвети на вирусолози като проф. Аргирова са ценни. Те помагат за правилното разбиране на рисковете. Хигиената и вниманието при работа в стари сгради са достатъчни. Така ще запазим здравето си през пролетта и лятото.