Докладчикът за Северна Македония: Вписването на българите в конституцията остава единственото условие за преговори с ЕС

Докладчикът на Европейския парламент за Република Северна Македония Томас Вайц направи ключово изявление в Страсбург. Той подчерта, че защитата на малцинствата е основна част от преговорната рамка на Европейския съюз. Според него вписването на българите в конституцията на страната остава единственото предварително условие за започване на преговорите. Това изказване последва приемането на годишния доклад за напредъка на Скопие от Европейския парламент.

По време на гласуването евродепутатите взеха категорично решение за бъдещето на процеса. Те отхвърлиха опит за премахване на текстове, свързани с Договора за добросъседство между София и Скопие. Самият докладчик Томас Вайц предложи отпадането на параграф 73 от документа. Този текст призовава историческата комисия да постигне конкретни резултати чрез обективни източници. Общо 338 депутати гласуваха против заличаването на текста, а само 126 подкрепиха промяната.

Вайц коментира ситуацията на официална пресконференция след гласуването.

За Европейския съюз защитата на правата на малцинствата е част от преговорната рамка и вписването на българите в конституцията на Северна Македония остава единственото предварително условие за започване на преговорите за присъединяване.

Той допълни, че двустранните въпроси не трябва да възпрепятстват процеса на присъединяване. Тези спорове трябва да се решават на двустранно равнище между двете държави. Според него през последната година се наблюдава подобряване на диалога между България и Северна Македония.

Всички 17 български евродепутати изразиха единна позиция срещу предложението за промяна в доклада. Те информираха своите колеги за антибългарските кампании в Република Северна Македония. По време на дебата българските представители осъдиха палежа на автомобили пред българското посолство в Скопие. Те предупредиха, че нарушаването на човешките права на българите блокира евроинтеграцията на страната. Българската политическа линия остава непроменена по този въпрос.

Вайц изрази скептицизъм относно значението на историческите спорове за европейския път на Скопие.

100 еднакви исторически учебници според не е част от изискването за приемане на страната в ЕС.

Той заяви, че не поставя под въпрос българската идентичност заради историческото минало. Според него приемането на съседите е в основата на доброто сътрудничество между държавите. Въпреки неговите аргументи, парламентът запази изискването за ясни резултати от историческата комисия.

Докладът отчита както постигнатите резултати, така и сериозни пропуски в реформите. Северна Македония показва пълно съответствие с общата външна политика на ЕС. Страната има активна роля в областта на сигурността като член на НАТО. Планът за растеж на ЕС признава този напредък чрез предоставена финансова подкрепа. В същото време обаче се наблюдава липса на напредък в ключови области.

Проблемите с върховенството на закона и борбата с корупцията остават сериозни предизвикателства. Докладът отчита дефицити в независимостта на съдебната система и свободата на медиите. Защитата на правата на жените и основните права на гражданите също изискват внимание. Северна Македония трябва да изпълни поетия ангажимент за конституционни промени преди следващия етап.

От Скопие обаче идват сигнали за твърда и непроменена позиция. Премиерът Християн Мицкоски заяви, че няма причина за вписването на българите в конституцията. Той постави две допълнителни условия за евентуални конституционни промени в бъдеще. Мицкоски настоява за гаранции за правата на македонската общност в България. Той иска и уверение, че няма да има нови двустранни вета по пътя към ЕС.

В Северна Македония беше внесено и предложение за референдум по темата. Това показва опит въпросът да бъде прехвърлен към пряко обществено одобрение. Брюксел обаче изрично посочва липсата на конституционни промени в новия пакет за разширяване. Спорът в момента остава политически, а не просто технически въпрос. Позицията на правителството в Скопие е, че промени няма да има без официални гаранции.

Българските евродепутати настояват, че вписването на българите е неизбежно условие. Те подчертават, че това е част от преговорната рамка, приета от всички страни членки. Мицкоски твърди, че исканията на София са част от по-широк натиск. Според него се прави опит за преосмисляне на македонската идентичност и език. Тази разлика в гледните точки продължава да създава напрежение в процеса на разширяване.