Докладът дава 3,28 за грижата за децата и отчита разпокъсани политики
„Бележник 2026“ оценява грижата за децата с 3,28 и отчита бедност, регионални различия и разпокъсани политики.
България получава оценка 3,28 за грижата за децата през последните 15 години. Това показва мониторинговият доклад „Бележник 2026“ на Националната мрежа за децата, представен пред парламентарната комисия по труда, демографската и социалната политика, съобщава БТА.
Докладът обобщава данни от секторните министерства, а при липса на информация използва независими проучвания. Мария Брестничка от Секретариата на организацията заяви, че предприетите реформи и планове изглеждат разпокъсани, а секторните системи не работят съгласувано.
Според Брестничка детското население е намаляло с 80 хиляди деца. Тя посочи, че над 30% от децата живеят в риск от бедност и социално изключване. Многодетните семейства са най-бедната група, заяви представителката на мрежата.
Детската смъртност е спаднала наполовина, но разликите между регионите остават. По думите на Брестничка през последната година бебетата, родени в Разград, са имали шест пъти по-голям шанс да починат през първата година от живота си, отколкото родените в София. Тя добави, че училищата обхващат повече деца, но образователната система продължава да възпроизвежда неравенствата.

За закрилата от насилие докладът дава средна оценка 3,35. Доника Колева от фондация „Конкордия“ заяви, че едно от всеки три деца съобщава, че е било жертва на насилие или злоупотреба. Тя посочи необходимостта от национална политика за превенция на насилието в училище.
Председателят на Управителния съвет на Националната мрежа за децата Александрина Димитрова отчете закриването на големите държавни домове като постижение. В Плевен и Варна остават два дома за деца, а Димитрова изрази надежда те да бъдат закрити до края на годината. В центровете за резидентни услуги живеят два пъти повече деца, отколкото в приемни семейства. Тя призова за възобновяване на дебата за приемната грижа и за дългосрочна подкрепа на приемните семейства.
Младежите предложиха училищните психолози да имат по-съществена роля, да се въведат занятия по дигитални умения и медийна грамотност и да се финансират програми за ненасилствена комуникация. Заместник-министърът на образованието и науката Таня Панчева съобщи, че се изгражда обща информационна система, която да подпомага ранното откриване на деца в риск.
През април юбилейното издание на „Бележник“ даде на държавата оценка „среден“ (3,53) за политиките към децата.





