Доброто, което остава: Вдъхновяващи истории от 2025 година
Истории за безкористна добрина и човечност от 2025 година. От дарението на 96-годишната Керка до доброволческите усилия на 16-годишния Даниел, тези примери вдъхновяват и показват силата на човешкия дух.
Изминалата 2025 година беше белязана от множество изпитания, но и от истории за безкористна добрина. Тези примери показват силата на човешкия дух и надеждата, която ни обединява.
96-годишната Керка от Димитровград и покойният ѝ съпруг Стойчо дариха 100 000 лева за ремонт на детското отделение в местната болница. Този жест е в памет на тяхната дъщеря Ани, загубена от Ковид. Семейството продава апартамента ѝ в София, за да осъществи дарението.
Въобще нито за миг не съм съжалявала. Нито за миг. Ако имам възможност още, пак ще дам. Какво мога да ги правя тези пари? Как да живея?
Д-р Алдин Карагьозов, управител на МБАЛ „Св. Екатерина“ – Димитровград, споделя първоначалното си недоверие. Стойчо не доживява да види резултата, но Керка е категорична: „
Никой не може да замени мъката ми, никой! Но поне докато съществува това отделение, ще минават хора и ще четат името й!
“ Тя вярва, че човек трябва да остави добро след себе си.
Друг пример за човечност е 16-годишният Даниел Гълъбов. Момчето се включи доброволно в гасенето на горските пожари в Сунгурларско, носейки вода и храна на пожарникарите. Неговата история е урок по човечност, възпитана от родителите му.
Майка ми и баща ми така са ме възпитали просто. Учили са ме да помагам на хора в нужда.
Година след като самият той преживява тежък инцидент, доброволецът Светльо от Свиленград организира футболен турнир. Целта е набиране на средства за болно дете. Светльо твърдо вярва, че доброто е заразно и дава пример на другите.
Казвал съм го винаги, че доброто е заразно. Трябва да се прави добро, защото ако околните виждат добре примера ти, те ще правят също като теб.
Светльо дължи живота си на доц. Елиан Зънзов, лекар на годината в Пловдив. Доцент Зънзов е хирургът, който връща живота на много хора, включително на пострадали при пожар в дискотека в Кочани. Един от тях е Александър, който е китарист.
Александър още от самото начало каза, че е китарист и много държи ръцете му да останат здрави. Ние му обещахме и успяхме да го изпълним. Изпрати ни първия концерт, на който отново е успял да свири на китара.
Този лекар и стотиците българи, дарили кръв, показват, че съпричастността е жива. Доброто наистина остава.
