До 10 г. затвор и 40,5 млн. евро глоба за нарушаване на санкциите на ЕС
Парламентът прие на първо четене по-строги наказания за нарушаване и заобикаляне на санкциите на ЕС. Предвидени са до 10 години затвор и глоби до 40,5 млн. евро.
Парламентът прие на първо четене промени в Наказателния кодекс, които въвеждат по-строги наказания за нарушаване и заобикаляне на санкциите на Европейския съюз. Законопроектът е внесен от Министерския съвет и прилага европейска директива.
Наказанията ще достигат до 10 години затвор и глоба до 40,5 млн. евро. Промените получиха подкрепата на 183 депутати. Десет народни представители от „Възраждане“ гласуваха против. При гласуването нямаше въздържали се.
С новите текстове нарушаването на ограничителните мерки на Европейския съюз ще се счита за тежко престъпление. Наказателната отговорност ще обхваща нарушения, свързани със замразени средства и икономически ресурси.
Предвидени са санкции и за нарушаване на забрани за сделки. В обхвата попадат и други ограничителни мерки, въведени от Европейския съюз. Целта е да се осигури наказателна отговорност при неспазване на санкционния режим.
Криминализира се и опитът за заобикаляне на санкциите. Това включва прехвърляне на средства или имущество на други лица. Законопроектът предвижда изключение за нарушения на стойност под 10 хиляди евро. Те няма да попадат в обхвата на съответния наказателен състав.
Най-тежката имуществена санкция ще се налага на фирма, използвана за нарушаване на санкциите от организирана престъпна група. В този случай глобата може да достигне 40,5 млн. евро.
Европейската директива е трябвало да бъде въведена до 20 май 2025 г. Срокът е изтекъл, а Европейската комисия е образувала наказателна процедура срещу България. Законопроектът е свързан именно с необходимостта от прилагане на европейските изисквания в националното законодателство.
Правосъдният министър Николай Найденов представи промените пред депутатите. По време на обсъждането парламентарните групи изразиха различни позиции по отделните разпоредби.
ГЕРБ подкрепи законопроекта, но представителите на партията посочиха неясноти в текстовете. Стефан Арсов обърна внимание на начина, по който могат да бъдат тълкувани отделни разпоредби.
Подкрепа за промените заявиха и от „Продължаваме промяната“, и от „Демократична България“. Представители на двете формации също посочиха слабости в законопроекта.
Велислав Величков и Надежда Йорданова поставиха въпроси по отделни текстове. Те насочиха вниманието към необходимостта от по-ясни правила при прилагането на новите наказателни разпоредби.
От „Възраждане“ разкритикуваха законопроекта и гласуваха против него. Петър Петров представи позицията на формацията по време на обсъждането.
Промените целят по-строг контрол върху спазването на санкциите на Европейския съюз. Те включват и ограниченията, наложени срещу Русия. С текстовете се търси пресичане на опитите за заобикаляне на санкционния режим.
Приемането на законопроекта на първо четене въвежда рамка за наказателно преследване на нарушенията. Тя обхваща незаконни сделки, действия със замразени средства и икономически ресурси, както и прехвърляне на имущество с цел заобикаляне на ограниченията.
Размерът на предвидените наказания зависи от характера на нарушението и от участието на юридически лица или организирани престъпни групи. Най-тежките санкции са насочени към случаите, при които фирма е използвана за извършване на нарушение от организирана престъпна група.
