Днес почитаме паметта на Света великомъченица Марина

На 17 юли Българската православна църква почита паметта на Света великомъченица Марина. Този ден заема специално място в народния календар на българите. Светицата е наричана още Огнената Марина. Тя се възприема като мощна покровителка на жътвата, нивите и сеитбите.

Света великомъченица Марина е родена в Антиохия Писидийска и е убита мъченически едва на 16-годишна възраст. Тя е била дъщеря на жрец идолопоклонник. Въпреки своя произход, тя избира пътя на християнската вяра. Нейният земен път завършва трагично заради нейните религиозни убеждения.

В иконописния канон светицата се изобразява по строго определен начин. Тя често е представена седяща на трон. Лявата ѝ ръка е поставена пред гърдите в жест на смирение. В дясната си ръка тя държи кръст. Този символ показва нейната непоколебима вяра и мъченичество.

Празникът на светицата съвпада с третия ден от така наречените „горещници“. Това са трите най-горещи дни в годината според народните вярвания. Те обхващат датите 15, 16 и 17 юли. Дните са посветени на християнските светци Юлия, Марина и Емилиян.

В народната традиция празникът е известен като Огнена Марина и бележи третия, най-строго почитан ден от „горещниците“. Народът е посветил тези дни на огнената слънчева стихия. Първият ден се нарича Чурлига. Вторият ден е известен като Пърлига. Третият и най-важен ден е именно Огнена Марина.

Старите българи вярват, че тези три дни притежават огромна и опасна сила. Поради тази причина жените спазват тежки забрани за работа. Те не се захващат с никакви ръкоделия като шиене или плетене. Вярва се, че небесният огън може да порази дома при нарушение.

каквото и да се изработи в тези дни, ще изгори

Това народно поверие спира всякаква работа с игли, конци и станове. Хората изпитват страхопочитание пред силата на светицата. Те вярват, че тя владее мълниите и гръмотевиците. Света Марина символизира небесния огън, който може да бъде както благодат, така и наказание.

Според поверията на този ден се пали „жив огън“, който се прескача за здраве и се пренася в домашните огнища. Този ритуал е централен елемент от празника на 17 юли. Младежи и мъже прескачат пламъците за жизненост и сила. След ритуала всеки стопанин взема главня от този огън. С нея той запалва огнището в своя дом за благословия.

На Горещниците се вярва и в пречистващата сила на водата. Народната памет пази легенди за лечебните свойства на изворите през тези дни. Казват, че водата бликва дори от най-засъхналите корита. Тази вода се счита за топла и лековита. Който се окъпе в нея, няма да боледува през цялата година.

Светицата се възприема като покровителка на жътвата, нивите и сеитбите, както и за закрилница срещу огън, гръмотевици и змии. Тези вярвания са дълбоко вкоренени в земеделския бит на българина. Стопаните се молят на Света Марина да пази реколтата от градушки и пожари. Тя се счита и за закрилница от влечуги, които са особено активни в летните жеги.

На 17 юли 2026 г. в село Илинденци, община Струмяни, се организира голямо честване. Това е храмовият празник на местната църква „Св. Марина“. Кметството отправя покана към всички жители и гости да се присъединят към празника. Това доказва живата почит към светицата в различните региони на страната.

Днес много българи празнуват своя имен ден. Празнуват всички, които носят имената Марина, Марин, Маринела и Маринка. Към тях се присъединяват и Маринчо, Маринел и Марчо. Тези имена носят силата и благословията на великомъченицата.

Православните християни посещават храмовете, за да запалят свещ за здраве. Празникът на Света Марина обединява църковния канон и древните народни обичаи. Тя остава един от най-почитаните образи в българската духовна традиция. Нейният ден напомня за силата на вярата и уважението към природните стихии.