Дипломатическата битка: Непознатите архитекти на Съединението
Зад героичните събития от 6 септември 1885 година стои петгодишна дипломатическа борба. Стефан Панаретов и Петър Берковски подготвят каузата за Съединението.
6 септември 1885 година остава в историческата памет с гърма на пушките, възгласите „Да живее Съединението!“ и образите на храбрите момчета от четите. Зад възторга на площадите в Пловдив обаче стои продължителна дипломатическа борба. Тя започва пет години по-рано и се води тихо, без оръжия, чрез писма, телеграми и аргументи.
Дипломатическата битка за Съединението се развива в европейските канцеларии. Нейната основа е поставена още с подписването на Берлинския договор през 1878 година. Тогава се ражда българският въпрос, а националното единение се превръща в цел за българските управляващи.
Правителството и княз Александър Първи отделят специално внимание на тази кауза. До 1885 година се провеждат три предходни съединистки инициативи. Те показват, че идеята за обединение постепенно се утвърждава като последователна държавна политика.
Първата официална българска мисия в чужбина се провежда през 1880 година. Тя е изпратена в Лондон, за да проучи възможната позиция на британското правителство към едно бъдещо обединение.
Начело на мисията застава Стефан Панаретов. Той преподава в Робърт колеж и е добре познат в английските среди. Интелигентността, способностите и контактите му го превръщат в подходящ пратеник на българската кауза.
Панаретов получава делегирани правомощия от княз Александър. Българското правителство обаче не го подкрепя открито. По това време кабинетът е оглавен от Драган Цанков. Липсата на пълна правителствена подкрепа се превръща в една от причините за неуспеха на мисията.
Въпреки неуспеха Панаретов прокарва пътя на българските дипломати. Той настоява темата за Съединението да бъде повдигана пред великите сили. Според него постоянството може да помогне на Европа да приеме мисълта за българското национално единение.
През 1882 година следва втори опит. Този път дипломатическата дейност се насочва към Източна Румелия. В историята влиза Петър Берковски, който има революционен опит от предишните борби.
Берковски получава дипломатическа задача и финансов ресурс от българското правителство. Средствата са предназначени за издаването на вестник „Съединение“. Самото заглавие ясно показва идеите, които изданието защитава.
Берковски съчетава революционния си опит с публична работа в полза на националното обединение. Неговата мисия показва, че борбата за Съединението се води едновременно с политически действия, дипломатически усилия и обществена пропаганда.
Тихата работа на тези емисари подготвя почвата за събитията от 6 септември. Те не разполагат с опита на френските или британските дипломати. Не разполагат и със силата на голяма армия зад гърба си. Разполагат обаче с кауза, в която вярват искрено.
Подобни исторически оценки разглежда и материалът за значението на Съединението за България. Историята показва, че националното обединение започва с храброст, защитава се с кръв, но се узаконява и с интелект.
