Димитър Радев във Вашингтон: Дисциплина, подготовка и доверие са ключови за еврото в България

Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев представи опита на страната ни във Вашингтон. Той говори по време на събитие, организирано от Атлантическия съвет. Форумът се проведе в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка. Радев посочи дисциплината, подготовката и доверието като трите основни стълба за успешен прием на еврото.

Управителят на централната банка подчерта, че присъединяването към еврозоната е резултат от десетилетни усилия. Той акцентира върху значението на предварително изграденото доверие в институциите.

„За България приемането на еврото не беше решение, взето в последния момент. То беше естественият край на един дълъг процес. Говоря за десетилетия, а не за години. И основният урок от нашия опит е следният: не приемате еврото, за да спечелите доверие. Приемате го, когато вече имате доверие. Или, казано по друг начин, еврото не създава доверие – то го затвърждава.“

Валутният борд в България действа почти 30 години и създава строга финансова дисциплина. Този механизъм повлия положително не само на паричната, но и на фискалната политика на страната. Благодарение на него България поддържа едно от най-ниските нива на публичен дълг спрямо БВП в Европа. Радев отбеляза, че престоят във валутния механизъм ERM II е бил критичен за подготовката.

„Това ни помогна да съгласуваме политиките, да изградим капацитет и да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи.“

Процесът по приемане на еврото изисква институционална консолидация и финансова стабилност в дългосрочен план. Изследванията показват, че подкрепата за еврото достига 54% сред домакинствата и 70% в бизнеса. Този ръст на доверието е ключов за плавната смяна на националната валута. БНБ и банковият сектор вече са на много напреднал етап в своята техническа подготовка.

Гуверньорът на Националната банка на Австрия Мартин Кохер също се включи в дискусията. Той подчерта, че разширяването на еврозоната остава важен приоритет за Европейския съюз. Според него Европейската централна банка трябва да запази своята пълна независимост. Кохер отбеляза, че геополитическите фактори вече оказват влияние върху международната роля на еврото.

В регионален план Унгария също показва силен интерес към единната валута. Пирошка Наги-Мохачи от Лондонската школа по икономика посочи високата обществена подкрепа в страната. Бъдещият премиер Петер Мадяр води политика под мотото „Обратно към Европа“. Решаващият фактор за Унгария ще бъде поемането на ясен политически ангажимент.

Швеция също преразглежда своята позиция спрямо еврозоната поради променената геополитическа обстановка. Бившият гуверньор на „Риксбанк“ Щефан Ингвес обясни, че малките отворени икономики се нуждаят от силни партньори.

„Така че на практика трябва да си изберете партньори. И най-добрият партньор, ако сте малка централна банка, е да се присъедините и да работите с ЕЦБ, която разполага с ресурсите за изграждането на тези системи“

България демонстрира, че притежава необходимата визия и дисциплина за членство във валутния съюз. Данните сочат, че инфлационният ефект от въвеждането на еврото е бил ограничен и еднократен към 1 януари 2026 г. Техническата подготовка включва мащабни инвестиции в логистика и нов капацитет на банковата система.

Димитър Радев обърна внимание и на сътрудничеството с неправителствения сектор и бизнеса. Прозрачността е основен инструмент за справяне със сложната политическа ситуация.

„Това помогна да се обяснят процесите и чрез техните платформи да се достигне до повече хора.“