Държавната икономика се завръща – дори в Германия и Великобритания, по-меко у нас
Държавата се връща в стратегически отрасли по света. България избира по-мек модел чрез публични инвестиции, фондове, инфраструктура и обществени поръчки.
Държавата отново влиза пряко в икономиката. Тя придобива мини, електроцентрали, железници и стратегически предприятия. След десетилетия на приватизация правителствата все по-често използват собственост, субсидии, регулации и обществени поръчки.
Между 2016 и 2026 г. национализираните активи по света се оценяват на 239–544 млрд. долара. Диапазонът е посочен от историка Никълъс Мълдър в анализ за Finance & Development на Международния валутен фонд. Авторът не представя подробна методология, затова оценката остава приблизителна.
Според Мълдър правителствата придобиват частни компании и ресурси с най-високата скорост от 50 години. Това е четвъртата голяма вълна на национализации през последното столетие. Предишните настъпват по време на Голямата депресия, след Втората световна война и през 70-те години.
Сегашната вълна има по-широк обхват. Тя включва отнемане на собственост, придобиване на контрол, принудителни продажби и спасителни операции. По-меките форми включват държавно финансиране, регулации и гарантирани поръчки.
Европа възстанови контрола върху енергийни компании и железници след кризата с руския газ. Франция придоби останалите частни акции на EDF и през юни 2023 г. стана негов едноличен собственик. Операцията струва около 9,7 млрд. евро. Целта беше държавата да управлява по-свободно ядрената енергетика и изграждането на шест нови реактора.
Германия придоби 99,12% от Uniper, след като компанията беше застрашена от фалит. Прякото държавно капиталово участие достигна 13,5 млрд. евро. Мотивът беше защита на енергийните доставки за предприятията, общинските дружества и домакинствата.
Великобритания започна да връща пътническите железопътни услуги под публичен контрол. Законът от 2024 г. прекрати предоставянето на нови частни франчайзингови договори. До края на май 2026 г. пет оператора вече бяха прехвърлени към държавни компании. Завършването на процеса е предвидено до края на 2027 г.
Стратегическите ресурси вече включват литий, никел, кобалт, уран и редкоземни метали. Те са нужни за батерии, електромобили, полупроводници, оръжейни системи и зелени технологии. Мексико обяви лития за национално богатство през 2022 г. и забрани частните концесии за проучването и добива му.
Нигер национализира през юни 2025 г. Somair, единствената работеща уранова мина в страната. Френската държавна компания Orano притежаваше 63% от дружеството. Акциите и имуществото бяха прехвърлени на държавата, а Orano започна международни арбитражни производства.
Индонезия използва друг подход. Властите конфискуват палмови плантации, които според държавата работят незаконно върху горски земи. Те са предадени на държавното дружество Agrinas Palma Nusantara. До юли 2025 г. компанията управляваше над 833 хил. хектара.
Съединените щати също увеличиха прякото си участие. През 2025 г. Министерството на отбраната инвестира 400 млн. долара в привилегировани акции на MP Materials и договори заем за 150 млн. долара. При определени условия държавата може да получи около 15% от компанията. Това е придобиване на стратегическо влияние, а не класическа национализация.
България избира по-мек модел на държавно участие. Управленската програма за 2026–2030 г. не предвижда национализиране на частни предприятия. Тя обаче отрежда на държавата активна роля като стратег, съинвеститор, собственик на ключови енергийни активи и строител на индустриална инфраструктура.
Правителството планира икономика, основана на индустрия, технологии и високопроизводителни инвестиции. Сред стратегическите отрасли са микроелектрониката, изкуственият интелект, отбранителната индустрия, автомобилостроенето и развойните центрове.
До декември 2026 г. трябва да бъде изработена Национална индустриална стратегия за 2026–2035 г. Предвиждат се списък на критичните суровини, Национален фонд за дълбоки технологии и пилотна линия за полупроводници. Държавата ще насочва развитието и чрез обществени поръчки, съфинансиране и инфраструктурни инвестиции.
Най-силно публичното присъствие остава в енергетиката. Програмата предвижда оздравяване и модернизация на държавните дружества. Не се допуска отслабването им с цел последваща приватизация или предоставяне на стратегически активи на концесия. Миноритарни дялове могат да бъдат предложени на Българската фондова борса, ако държавата запази контрола.
Отделно правителството подготвя нов закон за публично-частните партньорства. Повече подробности има в материала за новия закон за публично-частните партньорства. Партньорствата могат да продължават от 10 до 35 години, а частният инвеститор трябва да поеме оперативния риск.
Между 2019 и 2023 г. България е реализирала само два публично-частни проекта за 880 млн. евро. Законопроектът предвижда конкурентен избор, публичен регистър и оценка дали партньорството е по-изгодно от изцяло публичното финансиране.
Големият въпрос остава кой ще избира подкрепяните проекти и кой ще поема загубите при неуспех. Държавната намеса може да ускори развитието, но може да доведе и до политически назначения, неефективни разходи и тежест за данъкоплатците.
