Брацигово: Крепостта на Априлското въстание и саможертвата на героите

Брацигово заема централно място в българската история. Градът се отличава с най-добре организираната отбрана през 1876 година. Жителите му се сражават смело срещу османските сили в продължение на седмици. Градът оцелява след преговори с редовната войска. Бунтовниците дават свидни жертви за свободата на България. Сред тях изпъкват имената на Васил Петлешков и поп Сокол.

Днес техните потомци съхраняват жива паметта за героичните събития. Радафина Петлешкова и Петър Донов разказват историята на своите родове. Радафина е преподавател в местното училище и наследник на Петлешков. Тя се връща от Англия, за да пази родовата история. Радафина е свързана с рода по линия на Найден Велчев. Роднина е и на втория баща на героя – Ангел.

„Да носиш тази фамилия е огромна отговорност. Аз като наследник на Петлешков трябва да бъда пример и ще предам това и на моите деца.“

Петър Донов е директор на Историческия музей в града. Той е пряк наследник на поп Сокол по линия на неговата най-голяма дъщеря. Поп Сокол носи рожденото име Никола Троянов. Той има седем деца и остава в историята със своята смелост. Прозвището му идва още от детските години заради неговата съобразителност.

„Още като дете е бил буен, смел и съобразителен и тогава му дават прозвището Сокол, с което остава в историята.“

Защитата на Брацигово включва 1333 въстаници и над 18 черешови топчета. Васил Петлешков носи вестта за въстанието от Панагюрище. Той пренася преписи на Кървавото писмо и възванието към народа. Петлешков обявява началото на бунта в селищата по десния бряг на Марица.

„Той тръгва оттам за Брацигово с няколко преписа на Кървавото писмо и възванието към българския народ, за да обяви въстанието в селищата по десния бряг на река Марица.“

Боевете продължават до 6 май 1876 година. Тогава многохилядна редовна войска на Хасан паша обгражда селището. Българите предават оръжието си, за да спасят мирното население от пълно унищожение. Васил Петлешков приема отрова и претърпява зверски мъчения между два огъня. Преди да издъхне, той поема цялата отговорност върху себе си. На мястото на неговата гибел днес се извисява мемориалът „Априлци“.

„Хасан паша пита: ‘Кой заповяда на раята да не работи?’ Той отговаря: ‘Аз.’ ‘Кой я въоръжи?’ – ‘Аз.’ ‘Ако някой има вина, това съм само аз – сиромашията няма грях.’“

„Неговите думи ‘Сам съм, други няма’ и саможертвата му, за да спаси едно цяло селище, не трябва да бъдат забравяни.“

Поп Сокол е арестуван и измъчван в затворите в Пазарджик и Пловдив. Османците го обесват на мост над река Марица. Родната къща на поп Сокол е реставрирана през 2009 година като музей. В нея се пазят тайни параклиси и скривалища за четници.

Историческият музей в Брацигово пази безценни реликви от епохата. Там се съхраняват пистолетът и камата на Васил Петлешков. Посетителите могат да видят и оригиналното въстаническо знаме. Учителката Ана Гиздова го ушива, а поп Сокол го укрива в църквата. По инициатива на Петлешков за главен ръководител на отбраната е избран Гочо Ангелиев. Община Брацигово вече подготвя празнична програма за 150-годишнината от епопеята.