БНТ и БНР са домакини на най-престижния медиен самит на EBU в София

Българската национална телевизия и Българското национално радио се превърнаха в център на европейското медийно пространство. Двете обществени медии са домакини на най-престижното събитие от годишния календар на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU). Флагманският форум се провежда в София и събира висши ръководители от целия континент за обмен на опит и стратегии.

Медийната среща на Европейския съюз за радио и телевизия постави акцент върху бъдещето на индустрията. Участниците обсъдиха развитието на телевизията, радиото и дигиталните платформи в условията на технологичен бум. Основен приоритет е намирането на по-добри модели за финансиране и разширяване на присъствието в онлайн пространството.

БНТ и БНР са домакини на Медийния самит на EBU в София на 22 и 23 април 2026 г. Това мащабно събитие включва провеждането на Радио, Телевизионната и Дигиталната асамблеи. Самитът завърши днес, като затвърди ролята на България като ключов партньор в европейската медийна общност. Паралелно с това EBU планира и други значими прояви през годината, като семинара за медийни оркестри в Прага и песенния конкурс Евровизия във Виена.

Данните за потреблението на медийно съдържание показват устойчиви промени в навиците на зрителите. Средното време за гледане на телевизия в световен мащаб през 2025 г. е два часа и 13 минути. Този показател намалява с пет минути спрямо предходната година, което е тенденция от десетилетия. Симеон Мирзаянц, регионален бизнес мениджър за Европа, Близкия изток и Африка в Glance, коментира ситуацията:

„Тези два часа и 13 минути се отнасят за цялата аудитория – всички възрастови групи. Но ако се фокусираме върху младата аудитория, времето спада до един час и 22 минути. Всички знаем, че това е най-предизвикателната аудитория – младите, защото те са склонни по-бързо да се отдалечават от линейната телевизия.“

Дигиталната трансформация налага нови правила за достъп до съдържанието. Фил Кьотген, председател на Дигиталния комитет в RTBF, подчерта значението на партньорствата с технологичните гиганти. Според него обществените медии трябва да преговарят активно с доставчиците на изкуствен интелект и производителите на смарт телевизори. Тези субекти действат като „пазачи на входа“ към аудиторията.

„Трябва да имаме сключени споразумения с тези, които са „пазачите на входа“ към света на нашето съдържание. Това могат да бъдат доставчици на изкуствен интелект, но също така и платформи за смарт телевизори, както и други доставчици, които контролират достъпа до нашето съдържание.“

Въпросът за финансовата независимост остава критичен за бъдещето на сектора. Милена Милотинова, генерален директор на БНТ, алармира за остарели модели на субсидиране. В момента работна група към Министерството на културата разглежда промени в Закона за радиото и телевизията. Финансирането на БНТ е остойностено на 2499 лева за един час програма.

„Включително и промени във финансирането на обществените медии, за да не бъдат те финансирани на принципа на час програма. На принципа на час програма, който е със силно занижена оценка. Ние имаме час-програма, остойностен на 2 499 лева, което е под реалната стойност. От години е толкова. Това не е променяно. Всъщност принципът на час програма не е добър.“

Европейските стандарти показват значителни разлики в подкрепата за обществения сектор. Финансирането на обществените медии в Европа възлиза средно на 54 евро на гражданин. Жан Филип де Тендер, зам.-генерален директор на EBU, отбеляза, че в България тези нива са далеч под средните. Той подчерта, че само обществените медии могат да гарантират демократичните ценности.

„Устойчивото финансиране на обществените медии е изключително важно. В Европа като цяло е 54 евро на гражданин, за България е под това ниво и дори тази стойност е много малко в сравнение с онова, което се плаща за национални платформи и стрийминг. Единствените медии, които могат да гарантират демокрацията са обществените медии.“

Радиото също се изправя пред сериозни предизвикателства, свързани с автомобилната индустрия. Милен Митев, генерален директор на БНР, изрази загриженост относно премахването на радиоприемниците от новите модели коли. Производителите търсят начини за поевтиняване на продукцията, което застрашава наземното радиоразпръскване.

„Притеснение има, разбира се, защото автомобилните производители имат интерес автомобилите им да са по-евтини за производство и едно от нещата, които има възможност да бъдат отрязани от бъдещите автомобили е именно радиоприемника. Ние смятаме, че наземното радио трябва да остане. Знаем, че колите са една от запазените територии на радиото и радиопрограмите.“

Балансът между традиционния опит и технологичния напредък става все по-труден. Обществените медии трябва да се адаптират бързо, за да запазят своята роля в обществото.