Бивша олимпийска състезателка се превръща в основното оръжие на италианската левица срещу Мелони
Силвия Салис, бивша олимпийска състезателка и настоящ кмет на Генуа, се очертава като сериозен съперник на Джорджа Мелони. Проучванията показват, че тя може да обедини фрагментираната италианска левица.
Силвия Салис кадър: @NOVE9, youtube
Италианската левица открива ново лице в битката срещу десния премиер Джорджа Мелони. Силвия Салис е бивша олимпийска състезателка по хвърляне на чук. В момента тя заема поста кмет на град Генуа. Изданието „Политико“ я описва като потенциален обединител на фрагментираната опозиция в страната. Нейният политически възход започва да привлича вниманието на национално ниво.
Салис спечели симпатиите на обществото по-рано този месец. Тя организира мащабно техно събитие на площад „Матеоти“ в Генуа. Видеоклипове с нейно участие зад диджейския пулт се разпространиха бързо в социалните мрежи. Тази поява демонстрира нейната способност да се свързва с по-младото поколение избиратели. Политическият момент за нейния възход е изключително подходящ.
Правителството на Джорджа Мелони понесе сериозен удар през март тази година. Тогава се провали референдумът за съдебни реформи. Този неуспех вдъхна нова увереност на опозиционните партии в Италия. Те вече виждат реален шанс за победа на следващите парламентарни избори. Вотът трябва да се проведе най-късно до края на следващата година. Преди това обаче левицата трябва да намери силен кандидат.
Силвия Салис би получила около 6,5% подкрепа на национално ниво според агенция „Ното“. Този резултат е изключително впечатляващ за политик без собствена партия. С нейна помощ общата подкрепа за левия блок би достигнала 45,5%. Това я поставя съвсем близо до десния лагер, който има 46,8%. Тези цифри показват, че Салис може да промени политическото равновесие в Италия.
40-годишната Салис остава предпазлива относно своите амбиции за националната власт. В началото на март тя даде интервю за вестник „Ла Стампа“.
„Бих излъгала, ако кажа, че не се интересувам да се занимавам с национална политика някой ден.“
След това изказване тя стана по-внимателна в думите си. Очакванията на избирателите към нея обаче продължават да растат. Кметският кабинет на Салис се намира в исторически дворец от XVI век. От прозорците му се открива гледка към емблематичния фар на Генуа. Тя споделя, че последователите ѝ постоянно я подтикват към скок в голямата политика. Засега тя предпочита да се фокусира върху ангажиментите си към своя град.
„Хората в Генуа ме избраха за кмет и очакват да изпълня този мандат“
На бюрото ѝ стоят спортни сувенири и снимки на тригодишния ѝ син. Тя пие кафе с мляко и внимателно обмисля всяка своя стъпка. Десните медии в Италия вече започнаха да я атакуват почти ежедневно. Това е ясен знак, че тя започва да тревожи политическия елит в Рим. Италия след регионалните избори навлиза в нов етап на политическа борба.
В левицата основни фигури остават лидерът на Демократическата партия Ели Шлайн и Джузепе Конте. Салис заявява категорично, че не желае да участва в традиционни първични избори. Тя подхранва спекулациите, че може да се появи по-късно като компромисна фигура. Салис смята, че кандидатът трябва да бъде излъчен чрез общо съгласие между партиите. Тя вече приложи този модел успешно в своята кампания в Генуа. Там тя обедини широк спектър от центристки и леви сили. На въпрос дали това е правилният пример, тя отговаря кратко:
„Да, например.“
Бившата атлетка вярва в своята способност да обединява различните политически фракции. Тя спечели кметските избори като умерен кандидат с широка подкрепа. Салис подчертава, че успехът в политиката изисква същата дисциплина като в спорта.
„Като спортист, за да спечелиш нещо – било то регионално, национално или олимпийско – трябва да правиш жертви“
Салис настоява за пълно единство в редиците на италианската опозиция. Тя е убедена, че само чрез компромиси може да бъде победена Джорджа Мелони.
„Същото важи и за политиката. За да победиш, трябва да останеш обединен, а това означава компромиси.“
Нейният подход се различава от острата реторика на други опозиционни лидери. Салис залага на прагматизъм и обединение около общи цели за страната. Появата на фигура като нея дава нова надежда на италианската левица. Тя съчетава олимпийската дисциплина с модерен подход към управлението. Десният лагер ще трябва да намери начин да отговори на това предизвикателство. Салис остава ключов фактор, който може да пренареди политическата карта на Италия.
