ЕС спря всички плащания за Сърбия

Европейската комисия взе официално решение да преустанови всички плащания към Сърбия по Плана за растеж. Новината беше съобщена от еврокомисаря по разширяването Марта Кос. Причината за тази крайна мярка е отчетлив регрес в областта на съдебната реформа и правосъдието. Европейската комисия официално спря всички плащания за Сърбия по европейския План за растеж. Докато Белград не коригира тези проблеми, страната няма да може да разчита на финансова подкрепа от Европейския съюз. Кос отправи остри критики към състоянието на върховенството на закона и демокрацията в страната.

Спирането на средствата потвърждава информациите от последните седмици за замразяване на значителни суми. Замразената финансова помощ възлиза на близо 1,5 милиарда евро заради регрес в съдебната реформа. Конкретно Сърбия разполага с право на финансиране в размер на 1,588 милиарда евро за периода 2024–2027 г. До момента обаче държавата е усвоила минимална част от тези средства. Това се дължи на системно неизпълнение на поетите ангажименти към Брюксел. Председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич по-рано изрази съмнения за подобен ход, но позицията на ЕК вече е официален факт.

Марта Кос подчерта, че Сърбия е кандидат за членство от над десет години, но в момента бележи отстъпление. Тя посочи, че страната остава силно поляризирана. Проблемите обхващат не само правосъдието, но и свободата на словото.

„Засега спряхме всички плащания по Плана за растеж, тъй като страната отново бележи регрес в областта на правосъдието. Докато това не бъде коригирано, тя няма да може да получава финансова подкрепа от Европейския съюз“

Еврокомисарят обърна специално внимание на медийната среда в Сърбия. Според нея се наблюдава сериозен регрес по отношение на демократичните ценности. Брюксел настоява за ясен политически курс, който да бъде потвърден чрез реални действия. Липсата на напредък е довела до това, че Белград не е отворил нито една нова преговорна глава в последно време.

„Наблюдаваме регрес, особено по отношение на ценностите – върховенство на закона, демокрация, свобода на словото и най-вече медийна свобода. Сърбия има бъдеще в Европейския съюз, но курсът трябва да бъде коригиран или ясно потвърден чрез действията на политиците“

Геополитическата ориентация на Белград също е обект на сериозни критики. Сърбия продължава да отказва присъединяване към санкциите срещу Русия и засилва военните си връзки с Китай. Марта Кос подчерта, че една държава кандидатка трябва на 100% да съобразява своята външна политика с тази на Съюза. Тя предупреди, че не може повече да се „седи на два стола“. Сърбия трябва да реши кой път е най-важен за нейното бъдещо развитие.

„Имаме правило, че държава, която иска да стане член на ЕС, трябва на 100% да се съобразява с външното и отбранителната политика на Съюза. Това означава, че не може да се седи на два стола. Сърбия в един момент ще трябва да реши кое е най-важно за нейното бъдещо развитие“

Особено безпокойство в Брюксел предизвикват т.нар. „закони на Мърдич“. Тези законодателни промени се разглеждат като инструмент за блокиране на достъпа до европейско финансиране. Те пряко подкопават реформите, свързани с върховенството на закона. Паралелно с това Сърбия демонстрира нови военни способности, които не съответстват на европейските стандарти. Сръбски изтребител МиГ-29 беше заснет с китайска свръхзвукова ракета „въздух–земя“ CM-400. Това оръжие достига скорост 4,5 пъти по-висока от тази на звука. Такава технология няма аналог в Европа извън Русия, което подчертава зависимостта на Белград от Пекин.

Вътрешнополитическата ситуация в страната също е критична. Вътрешнополитическата криза се задълбочава от масови протести след трагедията с 16 загинали в Нови Сад. Срутването на навеса на железопътната гара предизвика най-мащабните демонстрации в съвременната история на страната. Протестиращите обвиняват управлението на Александър Вучич в корупция и институционален разпад. Самият президент признава, че не може да посочи срок за следващи избори. Те могат да се проведат през лятото или в края на годината, в зависимост от държавния интерес.