Битката за Чешкия център: Културното наследство срещу политическите съкращения
Чешкият външен министър Петр Мацинка спря закриването на Чешкия център в София след масови протести и подписки. Институцията с 77-годишна история е ключова за културните връзки между двете страни.
След 77 г. Прага планира да затвори Чешкия център у нас. СНИМКА: АРХИВ Георги Димитров (първият седнал вляво) и Клемент Готвалд (вторият прав от дясно на ляво) подписват договора, въз основа на който се създава Чешкият център. СНИМКА: ГЕТИ Йозеф Менцл учи българите как се садят рози. Вацлав Стрибърни засажда първите ягоди и аспержи у нас.
Битката за оцеляването на Чешкия център в София навлиза в нова фаза. Културната институция е замислена първоначално за комунистическа пропаганда. През годините тя се превръща в място за изричане на неудобни истини за властта. Днес центърът е изправен пред заплаха от закриване поради икономии на разходи. Чешкият център в София е създаден чрез междуправителствен договор за културно сътрудничество от 1947 година. Първоначалното решение предвиждаше дейността му да приключи до 31 юли тази година. Същата съдба застигна представителствата в Милано, Стокхолм и Тбилиси.
Новината предизвика вълна от недоволство сред българската общественост. Актьорът Ицко Финци и режисьорката Лиза Боева инициираха мащабна подписка. Над 4000 граждани подкрепиха петициите за спасяване на институцията след обявените планове за закриване. Българското външно министерство подготви протестна нота до чешките власти. На 4 май 2026 г. стотици граждани излязоха на протест в градинката „Кристал“. Те се обявиха срещу прекъсването на 77-годишната история на центъра. Чешкият център в София закрива дейността си след 77 години работа според първоначалните планове на правителството в Прага.
Той е важен за България и мисля, че има големи шансове да успеем да го спасим. Двамата с Ицко не очаквахме да получи такъв резонанс, но българското външно министерство ще изпрати протестна нота до чешкото и ще приложи и подписката
обясни Лиза Боева. Академичният съвет на Софийския университет също изрази своята официална подкрепа. Софийският университет се обяви срещу закриването на Чешкия културен център в София на заседание в края на април.
Историята на институцията започва през 1949 година. Договорът е подписан от премиера на Чехословакия Клемент Готвалд и българския лидер Георги Димитров. Документите подготвят фигури като Вълко Червенков и Минчо Нейчев. От чешка страна участва идеологът Вацлав Копецки. Въпреки политическия си старт, центърът бързо става средище на свободната мисъл. През 70-те години режисьорът Леон Даниел поставя „На приказки с Карел Чапек“. Спектакълът използва метафори за заобикаляне на цензурата.
Представлението беше пълно и с двусмислия, с обобщения за онова време. (И за всички времена, разбира се). Но нито Леон, нито някой от нас не е произнасял и дума кое какво значи, еди-кое си за кое от обкръжаващите ни безумни неща се отнася… Пазехме го в тайна
спомня си Ицко Финци. Тогавашният директор Милош Войта активно подкрепя тези творчески провокации. В книгата си той описва успеха на постановката като надминаващ всички очаквания.
Леон доведе състав от една кръвна група. (…) Роди се прекрасно представление. За него актьорите се нуждаеха от текст, три столчета и три масички, цигулка, цитра, устна хармоника, пудриера и обикновени дрехи
пише Войта. Чешката следа в България е дълбока и многопластова. След Освобождението много чехи се заселват у нас. Константин Иречек става министър на народното просвещение. Братята Прошек проектират Орлов и Лъвов мост в столицата. Чешки архитекти и художници като Антонин Колар и Иван Мърквичка са проектирали емблематични софийски сгради. Антонин Колар изготвя първия градоустройствен план на София. Негово дело са Военният клуб и паметникът на Васил Левски.
Чехите допринасят и за инфраструктурата на младата държава. Карел Трънка ръководи строежа на десетки тунели и железопътни линии. Ян Климеш и Карел Антон Хошек се включват в борбите на ВМОРО. Хошек, известен като Антон Чеха, загива в сражение като войвода в Тиквеш. Йозеф Менцл пък обучава българите как да отглеждат рози и аспержи. Антонин Новак създава Морската градина във Варна. Братята Шкорпил откриват останките от първата столица Плиска.
Българското изкуство е немислимо без Иван Мърквичка и Ярослав Вешин. Мърквичка илюстрира първото издание на „Под игото“. Той създава и първия герб на Царство България заедно с Вацлав Добруски. Ярослав Вешин остава в историята като майстор на баталната живопис. Външният министър Петр Мацинка спря процедурата по затваряне под натиска на обществените протести. Това решение дава надежда на привържениците на културния обмен между двете страни.
Имаме намерение да докажем, че тази институция е изключително ценна за нас. Настояваме Чешкият център да продължи своята дейност
заяви съорганизаторът на протестите Мая Петкова. Участниците в демонстрациите подчертават, че финансовите аргументи са неоснователни.
Официалната причина е финансова, но не виждам защо екипът от трима души в София да е най-големият проблем за богата държава като Чехия
коментира участникът в протеста Пенчев. Чешкият премиер Андрей Бабиш изрази готовност да се ангажира лично с казуса.
