Над 150 ученици и възрастни защитиха българския език в третото издание на „Голямата диктовка“

Над 150 ученици и по-големи участници станаха истински пазители на българския език в Националната библиотека. Те се включиха в третото издание на инициативата „Голямата диктовка“. Събитието привлече хора от широк възрастов диапазон. Най-малките участници бяха на 7 години, а най-възрастните достигнаха 70 години. Тази година инициативата е посветена на 150-ата годишнина от избухването на Априлското въстание.

Участниците в залата писаха част от мислите на Любен Каравелов. Текстът е публикуван в политическата брошура „Български глас“ през 1870 година. Залата потъна в пълна тишина, докато десетки хора се впускаха в езиковото приключение. Организатор на родолюбивото събитие е Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.

Станимир Желев е ученик в 125. СУ „Боян Пенев“ в София. Той сподели своите лични впечатления след края на диктовката.

Имаше думи, които ме затрудниха, но мисля, че се справих добре.

Ученикът обясни, че е решил да участва, за да провери своите реални знания по български език.

Елена Димитрова учи в 7. СУ „Св. Седмочисленици“. Тя намери текста за сравнително кратък и достъпен за писане.

Стори ми се доста кратка, мислех, че ще е по-дълъг текст. Но беше доста добре, не беше много трудно и лесно за писане.

В „Голямата диктовка“ се включиха и много представители на по-зрелите поколения. Милка Трифонова участва в събитието, за да съчетае забавлението с грижата за езика.

Аз че съм дошла, това е просто да се забавлявам, защото е интересно, но трябва да се съхранява и българският език.

Друг участник, Албена Димитрова, подчерта духовната и енергийна стойност на родното слово.

Красотата на писаното слово винаги носи послание, енергия, живот, то е благословия.

Директорът на библиотеката доц. д-р Калина Иванова обясни значението на приемствеността между различните поколения. Тя изрази загриженост относно навлизането на твърде много чуждици в ежедневната реч.

Затова е важно да има участници от най-различни поколения. И това е основната цел – опазване чистотата на българския език, да умеем да говорим на правилен български език, да няма толкова чуждици, да не заместваме цели фрази с английски думи, защото често пъти, в това число съм и аз, не разбирам на какъв език говорят младите.

Важно е да се отбележи, че събитието няма състезателен характер. Това го отличава от други подобни инициативи в страната. Основният фокус остава върху опазването на езиковата чистота и национално-историческото наследство. Младите участници виждат диктовката като възможност за проверка на знанията чрез забавление. Възрастните я възприемат като средство за съхранение на българската идентичност.

Всички участници ще получат официално признание за своя принос. Тържествената церемония ще се проведе на 27 май 2026 г. в сградата на Националната библиотека. Тогава ще бъдат връчени грамотите за принос към опазването на българския език.