БАН установи: мозъците на учителите по сугестопедия не се изморяват
Изследване на Института по роботика към БАН доказва, че методът сугестопедия предпазва учителите от преумора и стрес чрез състояние на „отпусната бдителност“.
Учени от Българската академия на науките (БАН) направиха важно откритие за здравето на преподавателите. Изследване на Института по роботика доказва, че мозъците на учителите по сугестопедия не се изморяват. Този метод щади нервната система на хората, които прилагат системата на проф. Георги Лозанов. Преподавателската професия традиционно е свързана с високи нива на психосоциален риск. Научните данни показват, че хроничният стрес сред учителите варира между 8,3 и 87,1%. Тежкото професионално прегаряне засяга до 74% от работещите в сектора. Тези фактори влияят директно върху качеството на образователния процес.
Проектът на БАН се ръководи от доц. д-р Паулина Цветкова. В него участват преподаватели от София, Варна, Шумен, Копривщица и чужбина. Учените използват специализирани психологически тестове и електроенцефалография (ЕЕГ). Те изследват мозъчната дейност в състояние на покой. Целта е да се проследят когнитивните и емоционалните състояния на учителите.
Изследванията продължиха между три и шест седмици за всеки преподавател. Протоколът бе рецензиран и впоследствие публикуван в научното списание Brain Sciences
В екипа участват още ас. Гагандийп Каур и докторантката Борислава Костова. Измерванията се провеждат в естествената работна среда на учителите. Резултатите показват състояние на „отпусната бдителност“ (relaxed alertness). Учените не откриват типичните биомаркери за умора или интензивно умствено натоварване.
Изследването на БАН потвърждава липсата на невронни корелати на умора при сугестопедичното преподаване. Обикновено увеличаването на мощността на тета- и алфа-вълните сигнализира за преумора. При този метод обаче не се наблюдава подобен ефект. Липсва и типичното за тежка работа увеличение на бета-вълните. Напротив, учебните дейности успокояват биоелектричната функция на мозъка. Това увеличава капацитета за запаметяване и учене при преподавателите.
Сугестопедията е създадена от българския лекар и психотерапевт проф. Георги Лозанов. Тази година се навършват 100 години от неговото рождение. През 1978 г. ЮНЕСКО признава методиката за изключително иновативна. Днес специалистите често използват термините „десугестия“ или „резервопедия“.
Ние предпочитаме не термина “сугестопедия”, а по-скоро “десугестия” или “резервопедия”. Защото “сугестия” подхлъзва незапознатия да си мисли, че едва ли не учи под хипноза, а тя няма нищо общо с този метод на преподаване. Под хипноза няма как да учи човек, тя може да служи за лечение, но за да възприемаш нови знания, ти е необходима свободна воля
Румяна Йохнева е преподавател и участник в научното изследване. Тя обяснява, че методът е приложим за всички учебни дисциплини. Системата работи успешно при чужди езици, математика, литература и дори квантова физика. В Техническия университет вече съществува курс по програмиране на Python чрез десугестия.
Методът на проф. Лозанов е универсален и подходящ за обучаеми от всички възрасти. Обучението протича в малки групи до 15 души. Всеки участник, включително учителят, влиза в различни роли. Това премахва страха от грешки и насърчава свободното общуване. В сугестопедията няма оценки и домашни работи.
Средата на обучение е коренно различна от традиционната класна стая. Помещенията са уютни и естетически издържани. Защитената атмосфера позволява на мозъка да не се мобилизира за борба с външни дразнители. Важна роля играе класическата музика на Моцарт, Хайдн, Бах и Вивалди. Избрани са творби със специфична структура, съответстваща на „златното сечение“.
В плейлистата са включени Концерт за цигулка №5, 29-а и 40-а симфония на Моцарт. Използват се още произведения от Корели и Хайдн. Тези мелодии помагат за постигане на необходимата релаксация по време на учебния процес.
Динамиката на часа включва смяна на дейностите на всеки 10 минути. Това предотвратява навлизането на мозъка във фаза на скука. Учениците редуват четене, пеене и драматизация. Този ритъм наподобява структурата на класическо музикално произведение. Мозъкът остава активен, без да навлиза във фаза на изтощение.
Румяна Йохнева споделя своя опит от традиционното преподаване в миналото. Тя си спомня за трудностите при работа със стандартни учебници и методи.
Само два курса изкарах с едно касетофонче и с едни ужасни учебници, които изискваха да се повтарят до безумие едни и същи неща. Не само се изморявах, но и изглежда, давах дефекти
Днес науката доказва, че десугестията успокоява биоелектричната функция на мозъка. Преподавателите запазват своята енергия и професионална удовлетвореност. Изследването на БАН отваря нови хоризонти за разбирането на педагогическите процеси.
