„Антикорупция“ 2.0: Новият модел на КПК цели край на политическите чистки

Новата Комисия за противодействие на корупцията (КПК) получи втори шанс за съществуване. 52-ото народно събрание възстанови органа, който през последните две години и половина бе наричан „бухалка“. Всички парламентарни групи подкрепиха промените, като единствено от ДПС гласуваха против. Основната цел на новата структура е да гарантира политическа независимост и да спре използването на институцията за разчистване на сметки.

Законът за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, е дело на служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Представители на „Прогресивна България“ внесоха минимални корекции в текстовете преди окончателното гласуване. Приемането на закона бе спешно условие за получаването на над 200 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия остана непреклонна по отношение на разследващите функции на органа. Поради тази причина оперативните способи и правомощията за разследване бяха изцяло запазени в новия нормативен акт.

ЕК е била непреклонна за разследващите функции на комисията и оперативните способи, така че и те бяха запазени.

Новата структура на КПК предвижда тя да се състои от петима членове. Това е съществена промяна спрямо предишния модел от трима души, който бе лансиран по времето на служебния министър Крум Зарков. Всеки от петимата членове ще се избира от различна институция: парламентът, Върховният административен съд, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и президентът. Този модел цели да предотврати концентрацията на власт. Председателят на комисията ще се сменя всяка година чрез жребий измежду петимата членове. Повече за политическия дебат около тези промени може да научите в статията На първо четене: Връщат антикорупционната комисия, само ДПС – против.

Въпреки новия модел, остават опасенията за „колективна безотговорност“. Магистратите от ВКС вече предупредиха за рисковете при избора на техен представител. Те подчертаха, че Общото събрание на съда ще носи морална отговорност за действията на избрания съдия. Остава открит въпросът колко съдии с нужния 10-годишен стаж ще пожелаят да участват в процедурата. Историческият опит показва слаб интерес към подобни позиции, подобно на механизма за разследване на главния прокурор.

Комисията ще се отчита пред депутатите Изборът на нейното ръководство, разпръснат между пет институции, може от политическа независимост да се превърне в колективна безотговорност

КПК запазва правото си да използва специални разузнавателни средства (СРС), внедряване и следене. Тези действия ще се извършват в рамките на тримесечни проверки. Проблемът е, че първоначалните проверки нямат фиксиран краен срок и могат да продължат неопределено време. Депутатите изразиха притеснения относно тези разследващи функции, но признаха, че те са задължително изискване на европейските партньори. Гаранцията срещу злоупотреби според правната комисия е работата по Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).

Настоящата обстановка в страната показва засилена активност на антикорупционните органи. Наскоро бяха извършени обиски в Министерството на енергетиката, „Булгаргаз“ и „Булгартрансгаз“ във връзка с договора „Боташ“. Прокуратурата уточни, че тези действия са започнали след проверка на ДАНС. Това подчертава значението на институционалната координация, в която КПК трябва да намери своето място. Междувременно Европейският съюз прие ново общо законодателство срещу корупцията. Държавите членки разполагат с 24 месеца да въведат минимални наказания и единни дефиниции за корупционни престъпления.

За да се гарантира прозрачност, шефът на КПК ще се отчита на всеки шест месеца пред парламента. Членовете на комисията са длъжни да се явяват пред депутатите при всяко призоваване. Въпреки това, критиците напомнят за провалите на структури като БОРКОР и Специализираната прокуратура. Успехът на новата „Антикорупция“ ще зависи от способността на петимата избраници да работят извън политическия натиск. Контролът върху администрацията ще продължи да се осъществява и чрез вътрешните инспекторати в министерствата, като този в МРРБ, които поддържат горещи линии за сигнали.