Анализът не открива изместване на българи от чужди работници
Анализ на ИПИ не открива ясни данни за изместване на местни работници или натиск върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни.
Наличните данни не показват отчетливо изместване на български работници или натиск надолу върху заплатите заради наемането на граждани от трети страни. Това сочи анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), съобщен от ФОКУС. В същото време работодателите продължават да заявяват значителни потребности от кадри.
През 2025 г. Агенцията по заетостта прогнозира 231 хил. потенциални назначения през следващите 12 месеца. Това е с около 12% по-малко спрямо предходната година, но значително над наличното предлагане на труд. От средата на 2021 г. регистрираната безработица се движи между 4% и 6%, или около 140–165 хил. души.
По данни на Евростат към края на 2025 г. в България има около 29 хил. граждани на трети страни с разрешение за пребиваване по причина заетост. Броят е почти пет пъти по-висок спрямо 2020 г. Агенцията по заетостта отчита общо 49 хил. разрешителни за годината, от които над 18 хил. за сезонна заетост. Дори при тази по-висока оценка чуждестранните работници са под 2% от общо 2,9 млн. заети в страната.
През януари беше съобщено за близо 25 000 граждани на трети страни, пристигнали за работа у нас.
Най-подробни са данните за краткосрочната сезонна заетост. През 2025 г. са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна работа. Повече от половината са в област Бургас – 8 066, следвана от Варна с 3 022. Най-често срещаните позиции са в хотелиерството и ресторантьорството.
Според анализа областите с най-голям дял сезонни работници не са тези с най-силен спад на заетостта. Не се открива и връзка между дела им и ръста на заплатите по области. В Бургас, където сезонните работници са най-много, заплатите през 2025 г. растат по-бързо от средното за страната, а заетостта се възстановява след спада по време на пандемията.
В хотелиерството и ресторантьорството заплатите са нараснали с близо 110% между 2020 и 2025 г. Въпреки това възнагражденията в сектора остават ниски. Анализът разглежда и европейски изследвания: в Чехия притокът на украински бежанци не води до съществена промяна в заетостта и безработицата на местните, а в Дания имигрантите ускоряват преминаването на част от местните работници към по-малко ръчен и по-комплексен труд.
ИПИ посочва, че активирането на хора извън заетостта е важно, но наличният трудов резерв не се измерва само с броя на безработните или неактивните. Сред младите има неактивни, които учат, а други срещат здравни, семейни или регионални ограничения.
Прогнозите на НСИ сочат, че населението в трудоспособна възраст може да намалее от около 3,9 млн. души до 3,1 млн. през 2050 г. Според анализа привличането на работници от трети страни може да допълни мерките за активиране и квалифициране на местния трудов потенциал.
