Американският газ влиза на Балканите, Брюксел бие тревога за нова зависимост
Американският втечнен природен газ навлиза на Балканите, но Брюксел предупреждава за нова зависимост и риск за зеления преход.
Американският втечнен природен газ навлиза все по-активно на Балканите. Това обаче предизвиква тревога в Брюксел заради риска от нова дългосрочна зависимост.
Албания, Косово и Босна и Херцеговина търсят алтернатива на руския газ. Те планират инфраструктура за доставки на втечнен природен газ от САЩ. Европейският съюз предупреждава, че тези проекти могат да противоречат на зеления преход.
Албания, Косово и Босна и Херцеговина вече заявиха интерес към американския втечнен природен газ. Страните представят горивото като преходно решение. Според тях то ще помогне за намаляване на руския внос и въглищата.
Доставките трябва да подпомогнат прехода към възобновяеми енергийни източници. Тези ангажименти са част от кандидатурите на страните за членство в ЕС. Брюксел обаче поставя под въпрос необходимостта от нови газови проекти.

Представители на ЕС отбелязват, че регионът има малко или никакво вътрешно търсене на газ. Заливането на тези пазари може да ги обвърже с дългосрочни договори. То може също да увеличи зависимостта от чуждестранни доставки.
ЕС си е поставил цел за нулеви нетни емисии до 2050 година. Новите членове ще трябва да спазват тази политика. Според представители на блока по-големият внос на газ може да подкопае декарбонизацията.
Американският газов сектор се възползва от отдалечаването на ЕС от руския газ. Той използва и свиването на световните пазари след войната с Иран. В резултат американски компании сключват сделки за доставки в по-широкия регион.
Това съответства на заявената от администрацията на Доналд Тръмп доктрина за „енергийно господство“.
„Страните (…) в по-широкия си стремеж да се присъединят към ЕС са поели ангажименти за декарбонизация, за определяне на пътя и за придържане към него, като по същество постепенно се отказват от изкопаемите горива“
Това заяви Андраш Хуйбер, който отговаря за енергийната дипломация на Европейската комисия в Западните Балкани. Той говори по време на форум във Виена.
Европейската комисия смята, че газови доставки за пазари без достатъчно търсене могат да забавят декарбонизацията. Хуйбер посочи предварителното споразумение между Вашингтон и Босна и Херцеговина.
Проектът предвижда газопровод от остров Крък в Хърватия през Адриатическо море. Около него вече има спорове. Босненският парламент определи компанията AAFS за основен оператор на съоръжението.
Компанията се управлява от близки сътрудници на американския президент Доналд Тръмп. Това доведе до обвинения в корупция. Европейските представители изразиха и опасения за прозрачността.
Представители на ЕС предупредиха, че проектът може да застраши кандидатурата на Босна и Херцеговина за членство. Европейската комисия планира подходящи последващи действия. Тя обаче не уточни възможните мерки.
Енергийната общност също реагира на плановете на Сараево. Организацията, ръководена от ЕС, помага на кандидатите да приведат правилата си към европейските изисквания.
„Това е нашето послание към Босна“
Така директорът на Енергийната общност Артур Лорковски описа позицията на организацията. Той подчерта значението на конкуренцията, справедливостта и прозрачността.
„С други думи, не искаме Босна да получава изключение или привилегирован достъп до пазара. Това трябва да бъде избегнато, защото няма да е в съответствие със законодателството на ЕС“
Нито една от двете сделки още не е ратифицирана. Босненският интерконектор очаква одобрение от горната камара на парламента. Албанският проект е само меморандум за разбирателство.
Той предвижда 20-годишен договор с Гърция и американската компания Venture Global. Реализацията зависи от резултатите от проучване за осъществимост. Косово също не е взело окончателно решение.
Сърбия и Северна Македония може да получават американски втечнен газ чрез планирана връзка с Гърция. Американското министерство на енергетиката заяви, че ангажиментът на САЩ ще насърчи регионалната стабилност.
Според говорител на ведомството сделките ще намалят зависимостта на Албания и Босна от руския газ. Вашингтон очаква те да понижат енергийните цени и да стимулират търговията.
Балканските представители защитават проектите като необходими за зеления преход. Според тях газът ще осигурява надеждно производство при недостатъчна възобновяема енергия. Той трябва да подпомогне и постепенното извеждане на въглищата.
В Албания водната енергетика доминира в енергийния микс. Сушите, свързани с климатичните промени, намаляват речния отток. Газът заема едва 1,8% от енергийния микс на страната.
Тирана вижда инфраструктурата като средство за диверсификация и енергийна сигурност. Страната планира и регионален газов хъб във Вльора. Босна разполага само с един газопровод от Русия и няма алтернативен маршрут.
Темата се вписва в по-широкия спор за бъдещето на руския газ в Европа. Повече подробности има в материала Ще кажем ли наистина „сбогом“ на руския газ?
Според европейските представители ключовият въпрос не е само произходът на газа. Важни остават прозрачността, равнопоставеният достъп и съответствието с правилата на ЕС. Лорковски заяви, че американският газ ще бъде основният възможен източник, защото в ЕС се произвеждат минимални количества.





