Ама как обичаме да убиваме своите герои: Случаят с Владо Николов и волейболната гордост

България отново се събира пред телевизионните екрани. Този път поводът не е поредният политически скандал. Едни момчета излизат с националния флаг на гърдите. Те се опитват да победят най-добрите волейболисти в света. **Селекционерът Джанлоренцо Бленджини води националния ни отбор в тези тежки битки.** Волейболът се превърна в истинска национална кауза през последните десетилетия.

Интересът към този спорт пламна със златното поколение. Владо Николов, Матей Казийски и Пламен Константинов ни караха да се гордеем. Благодарение на тях станахме волейболна нация. Нашите състезатели се оказаха сред най-добре платените в световните клубове. Докато слушахме химна, ние ставахме малко по-добри и по-горди българи. Днес на терена излиза ново поколение атлети.

В това ново поколение ярко светят синовете на Владо Николов. Те са истинско чудо от професионализъм и дисциплина. Единият от тях още не е навършил двадесет години. Това е резултат от културата на труда в тяхното семейство. Големите победи винаги идват след огромен всекидневен труд. Родителите са изградили характер и отговорност у своите деца.

Ама как обичаме да убиваме… Нали?

В семейството на Николов се е наложила културата на победата. Това включва отказ от много удоволствия в името на спорта. Тези младежи носят на гърба си надеждите на цяла държава. За съжаление, ние често забравяме този факт. В момента, в който Владо Николов влезе в политиката, той беше нападнат. Реакцията на обществото няма нищо общо с партийни симпатии.

Това е проява на отношението ни към успелите хора. Преди политическия си избор той участва в телевизионно реалити. Там се видя, че е умен и почтен човек. Той може да взема трудни решения в името на общото благо. Въпреки това, обществото го омаскари за по-малко от една седмица. Тази ситуация напомня за миризмата на интелектуален разпад в нашето общество.

Няколко малки грешки бяха достатъчни за публичен линч. Хора без никакъв принос към държавата правеха подигравателни мемета. Подигравахме се дори с неговото образование, което се оказа напълно реално. Вероятно това отношение го е накарало да се отдръпне. Подобно поведение е дълбоко нечестно към личност с неговите заслуги.

Ние сме като публиката на гадиаторите – искаме кръв!

Първо обожаваме своите герои, а после чакаме да се препънат. Когато това се случи, ние се настървяваме срещу тях. Превръщаме се в публика, която довършва своите доскорошни идоли. Често търсим вината в другите, вместо да оценим реалните постижения. Срамно е да подхвърляме на кучетата човек, изградил достойни наследници за България.

**България изигра 12 двубоя във Волейболната лига на нациите 2026.** Това е огромен физически и психически тест за отбора. **България изгуби мача срещу Словения с резултат 2:3 в драматичен двубой.** Момчетата поведоха в резултата, но допуснаха обрат от домакините. Тези спортисти правят всичко възможно за честта на страната ни.

Владо Николов вече има биография. И две момчета, които започват да пишат своята.

Истинските победители рядко са плод на случайност. Те са възпитани от хора, които също са победители. Трябва да изпитваме респект към този непрекъснат процес на създаване. Политикът Владо Николов тепърва ще доказва своите възможности. Това обаче не ни дава право да зачеркнем човека Владо Николов.

Той вече е дал изключително много на България. Утре отново ще викаме за най-младия национален отбор в Лигата на нациите. Ще благодарим на тези момчета за тяхната отдаденост. Без техните родители те нямаше да бъдат на това световно ниво. Същото важи и за тенисиста Григор Димитров.

Когато нашите звезди печелят, ние ги носим на ръце. Когато направят избор, който не ни харесва, сме готови да ги заровим. Това е най-тъжната черта на нашия национален характер.

Не че трудно създаваме герои. А че сякаш с радост да ги убиваме.

**Националният отбор по волейбол играе в периода от 10 юни до 20 юли.** През това време трябва да подкрепяме състезателите си. Те заслужават нашето уважение, независимо от крайния резултат на таблото. Нека спрем да убиваме героите си с лека ръка.