Акад. проф. д-р Иван Миланов: Множествената склероза днес не е присъда, а болест, с която се живее нормално

Множествената склероза вече не означава задължителна инвалидизация. Съвременната медицина промени изцяло прогнозата за пациентите. Акад. проф. д-р Иван Миланов, дмн, споделя своя опит в диагностиката и лечението на това сложно заболяване. Той е изпълнителен директор на УМБАЛНП „Св. Наум“ и водещ експерт в неврологията.

Казвам убедено на всеки от пациентите, които ме питат какво им е позволено да правят и какво – не: Живей си живота и ако си следваш терапията, можеш да правиш всичко

Акад. Миланов е академик на БАН и председател на Българското дружество по неврология. Неговият професионален път започва през 1986 г. Той е заемал позиции като заместник-министър на здравеопазването. Специализирал е в САЩ и Италия. Днес той ръководи екипи, които прилагат най-модерните световни стандарти в България.

Множествената склероза засяга най-често активни хора във възрастовата група между 20 и 30 години. Втората група пациенти обикновено е около 40-те години. При тях често се наблюдава по-тежката форма на първична прогресия. Статистиката за България показва превалентност от 121 души на 100 000 население. Средната възраст на поява на първите симптоми е около 32 години.

Диагностиката днес е значително улеснена благодарение на магнитния резонанс. Преди 20 години липсата на апаратура е забавяла откриването на болестта. Сега достъпът до изследвания е бърз и лесен. Това води до по-висока информираност, но и до случаи на хипердиагностика. Лекарите трябва внимателно да различават МС от промени при мигрена или съдови нарушения.

Множествената склероза е известна като „големия имитатор“ в медицината. Симптомите могат да включват нарушения на зрението и изтръпване на крайниците. Често пациентите подценяват „тихите“ признаци. Сутрешното изтръпване на ръката често се отдава на неправилна поза по време на сън. Ранното разпознаване на тези сигнали е от ключово значение.

Българските пациенти имат достъп до всички 13 съвременни терапии, налични в Европа и САЩ. Новите медикаменти навлизат в страната до една година след тяхната европейска регистрация. Лечението е претърпяло огромна еволюция. От първите интерферони медицината стигна до мощни препарати, действащи върху B-клетките.

Новият Национален консенсус позволява лечение на пациенти с по-висока степен на инвалидизация до 6-та степен. Преди това ограничението беше до 4-та степен. Тази промяна осигурява реален достъп до терапия за повече хора. Дългосрочното лечение може значително да забави прогресията на инвалидността. Неврологията се развива бързо, като неврологът Мартин Ян Странски също коментира съвременните предизвикателства пред мозъчната функция.

Ранното започване на терапия е решаващо. Заболяването протича в две фази: възпалителна и дегенеративна. Лекарствата овладяват възпалителната активност и спират увреждането на мозъка. Когато настъпи дегенерацията, ефективното лечение става много по-трудно. Затова лекарите преминават към агресивни схеми при пациенти с множество плаки още в началото.

Акад. Миланов предупреждава за опасностите от алтернативната медицина. Спазването на специфични диети отдавна е отречено от науката. Няма доказателства, че безглутеновото хранене помага при множествена склероза. Още по-опасни са спекулациите с „лечение“ със стволови клетки в чужбина. Това често е неморална практика за печелене на пари от болни хора. Често заболяването се бърка с други автоимунни заболявания, които изискват прецизна диагностика.

Изкуственият интелект ще помага в интерпретацията на магнитния резонанс. Въпреки това, клиничният опит остава незаменим. Медицината е изкуство, базирано на човешка интуиция. В момента науката търси нови биомаркери за възпаление на мозъка. Те ще помогнат за по-персонализирано лечение в бъдеще.

Стресът може да бъде провокиращ фактор, но не е първопричина. Генетичната предиспозиция играе основна роля. Социалната и физическата активност са изключително важни за доброто състояние. Пациентите трябва да се движат нормално и да не се изолират. Модерната медицина се фокусира върху поддържащо лечение за нормален живот.

Човек не бива да променя нищо в начина си на живот и трябва да продължи да се чувства като здрав.

Диагнозата множествена склероза не трябва да плаши хората. Тя няма нищо общо със склерозата при възрастните хора. С правилното медицинско проследяване болестта става хронично състояние. Пациентите могат да работят, да пътуват и да създават семейства. Важно е да се доверяват на специалистите и на утвърдените научни методи.