Адвокат Елица Буенова: Законови промени блокират колективните искове срещу държавата
Нови промени в Гражданския процесуален кодекс ограничават правото на гражданите да съдят държавата за лоша инфраструктура и мръсен въздух.
Законовите промени в Гражданския процесуален кодекс от месец февруари налагат сериозни ограничения пред българските граждани. Те вече не могат да завеждат колективни искове срещу държавните институции по широк кръг от обществено значими теми. Тези ограничения засягат казуси, които не са изрично упоменати в новите текстове на закона. Една от най-тежките последици е невъзможността за водене на общи дела за лошо състояние на пътната инфраструктура.
Адвокат Елица Буенова разкри тези подробности в ефира на Нова телевизия. Тя сподели личния си опит при опит за организиране на мащабно правно действие. Поводът за инициативата е била поредната тежка катастрофа на автомагистрала „Тракия“. При този инцидент тежкотоварен автомобил се вряза в мантинелата и удари лека кола в насрещното платно. Трагедията отне живота на две деца и предизвика вълна от обществено недоволство.
При подготовката на документите за колективен иск юристите са се сблъскали с неочаквани законови пречки. Промените в Гражданския процесуален кодекс ограничават правото на гражданите да съдят държавата за лоша инфраструктура. Според адвокат Буенова тези корекции са направени с цел въвеждане на европейска директива за защита на потребителите. Парадоксално е, че текстът на практика забранява колективни искове срещу министерства и общини. Това важи и за проблеми с качеството на въздуха. Причината е, че в тези ситуации хората не попадат в категорията на класически потребители.
Министерството на икономиката е транспонирало въпросната директива в Закона за защита на потребителите. Колективни искове вече могат да се подават само за преустановяване на нелоялни практики или за конкретни правни защити. Тези защити включват обезщетения, поправки, замяна на стоки или намаляване на цената. Право да предявяват такива искове вече имат само определени субекти. Това са Комисията за защита на потребителите (КЗП) и организации, признати от държави членки на Европейския съюз.
Съществува и списък с одобрени организации от икономическия министър. Тези организации трябва да отговарят на единни критерии. Този списък ще бъде публично достъпен на интернет страницата на съответното министерство. За да бъде стартирано производство по иск за обезщетение, към него трябва да се присъединят минимум 10 лица. Ако броят на участниците е по-малък, съдът прекратява делото автоматично. Присъединилите се граждани не дължат разноски по производството. Всеки участник запазва правото си да се откаже от обвързване с решението по всяко време.
Законът предвижда и нови области, в които колективните искове остават допустими. Те включват защитата на личните данни и финансовите услуги. Туризмът и пътуванията също са част от този обхват. Енергетиката и телекомуникациите остават в списъка на допустимите области. Правата на пътниците също са защитени чрез колективни искове. Преди завеждането на иск е задължителен 14-дневен срок. В този период търговецът има възможност да отстрани нарушението доброволно. Гражданите вече нямат право да водят общи дела срещу институциите за лоша инфраструктура или замърсен въздух. Тази законова промяна поставя бариери пред търсенето на отговорност от държавата при системни проблеми.
