77 „френски безработни“ на прокурор в Благоевград: Краят на схемите за лесни пари

НОИ предаде на прокуратурата 77 души, опитали да измамят системата с фиктивна работа във Франция. Законови промени доведоха до огромен спад на заявленията за високи обезщетения.

77 „френски безработни“ на прокурор в Благоевград: Краят на схемите за лесни пари

Темида

Време за четене: 3 мин. 26 юли 2026

Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) в Благоевград предприе решителни действия срещу злоупотребите със социалната система. Институцията подаде официални жалби до Районната прокуратура срещу 77 лица. Тези граждани са декларирали фиктивна или кратка заетост във Франция с цел получаване на високи обезщетения.

Схемата разчита на деклариране на трудова дейност за периоди от едва 2-3 дни. След завръщането си в България, лицата изискват определяне на максимални суми за безработица. **НОИ е подал жалби до Районната прокуратура – Благоевград за 77 лица, декларирали кратка работа във Франция и поискали високи обезщетения за безработица.** Прокуратурата трябва да установи дали е извършено престъпление от страна на френските работодатели и българските „работници“.

Разследванията вече дават първите си реални резултати в съдебната зала. Една от преписките вече е приключила с окончателно обвинително заключение. Съдът е признал съответното лице за виновно за извършено престъпление срещу осигурителната система. При друг случай проверката е доказала, че лицето изобщо не е работило във Франция през 2022 година.

Масовата практика за източване на фондовете беше ограничена чрез законодателни промени. Преди две години правилата позволяваха обезщетенията да се изчисляват само на база последната заплата. Това стимулираше злоупотребите в област Благоевград. Новите текстове в Кодекса за социално осигуряване промениха този механизъм фундаментално. Сега сумата за безработица се определя въз основа на доходите за последните 24 месеца.

**Основната причина за спада е промяната в Кодекса за социално осигуряване, приета през 2024 г., която приравнява изчислението на обезщетението по европейските регламенти към това по националното законодателство.** Тази разпоредба се прилага и за заварените случаи. Тя обхваща всички заявления, по които все още няма отпуснати плащания. Това доведе до драстичен спад в размера на среднодневното обезщетение за тези лица.

Статистиката на НОИ показва мащабите на проблема през годините. През 2022 г. са подадени 3107 заявления с декларирана кратка заетост в Европейския съюз. През 2023 г. техният брой нараства до 4018. След въвеждането на новите правила обаче се наблюдава драстичен спад на заявленията. За 2025 г. те намаляват до 210, а за текущата година са регистрирани едва 24 случая.

**През 2022 г. са подадени 3107 заявления с декларирана кратка заетост в друга държава членка на ЕС, а през 2025 г. броят им спада до 210.** Тези данни потвърждават ефективността на новите ограничителни мерки. Въпреки това, много от засегнатите лица се опитват да оспорват решенията по административен път.

От септември 2024 г. до момента са постъпили общо 1578 жалби срещу разпореждания за обезщетения. Административният съд в Благоевград е залят от дела, като са подадени 1400 жалби срещу решения на директора на НОИ. Магистратите в областния град обаче заемат твърда позиция в защита на закона. Съдът на ЕС потвърди, че държавата има право да пресича подобни схеми.

Съдът в Благоевград системно потвърждава решенията на осигурителната институция като правилни и законосъобразни. Жалбите на така наречените „френски безработни“ биват отхвърляни една след друга. В голяма част от казусите се установяват периоди от едва два дни осигуряване във Франция. Целта на тези лица е била единствено възползване от преноса на осигурителни права в рамките на ЕС.

За да докаже фиктивната заетост, НОИ използва комплексни методи за проверка. Изисква се информация от компетентните институции във Франция за конкретни работодатели. Често възникват съмнения, че лицата изобщо не са напускали територията на България. В тези случаи се включва и МВР – Благоевград. Полицията предоставя данни за преминавания през граничните пунктове (ГКПП).

Проверките установяват дали наблюдаваните лица са били извън страната по време на декларираната заетост. Ако липсват данни за напускане на България, заетостта автоматично се счита за фиктивна. Този процес предотвратява неоснователни плащания от държавния бюджет.

Проблемът не се ограничава само до Франция. Испанските власти също разследват двама работодатели за злоупотреби със социални права. Български граждани са декларирали последна заетост в Испания при тези фирми. НОИ очаква официалните резултати от разследванията на испанските служби. Борбата срещу схемите за лесни пари продължава на международно ниво.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *