430 вида лекарства изчезнаха от българския пазар за година
430 вида лекарства са изчезнали от българския пазар за една година. Причините включват свръхрегулация на цените, затруднения в доставките и паралелен износ. Експерти настояват за спешни промени и създаване на работна група за решаване на проблема.
Близо 430 вида медикаменти са изчезнали от българския пазар само за една година. Тази тревожна тенденция поставя здравето на българските пациенти под сериозен риск. Производителите не намират България за атрактивна дестинация за търговия с лекарства, което води до постоянен недостиг.
Здравният икономист Ардаки Шарков алармира, че средно по 200 разновидности лекарствени продукти изчезват ежегодно. Пациентите често са принудени да търсят тези медикаменти в чужбина. Основните причини за това са регулаторни.
На първо място може да определим регулаторните причини и ценовата ерозия, която се получава в следствие на свръх регулацията на цените или външно ценово ререфериране, което е в сравнение на цените на 10 държави от ЕС и най-ниската е бил избран за референт за България и в последствие вътрешно ценово рефериране, което води до това, когато имаш един продукт, който е съвместим с друг, а именно аналог на друг най-ниската цена в тази група основно отново става референтна, което значи, че цената постоянно спада.
Други фактори включват затруднения във веригите за доставки и преустановяване на производството на определени медикаменти. В момента се водят преговори за връщане на фармацевтичното производство в ЕС. Целта е да се гарантира максимален достъп и сигурност за европейските граждани.
Според Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки, 60-70% от липсите се дължат на производствени причини. Той подчертава и значителното влияние на паралелния износ. По-скъпи лекарства са друга последица от тези проблеми.
Има значителна степен. 30% най-малко от лекарствата липсват заради паралелен износ. Според мен трябва да се направи работна група, която да обмисли нещата от всички страни с всички заинтресовани страни включително НЗОК, Министерство, съсловни организации.
Официалният списък с недостигащи лекарства включва между 316 и 340 медикамента. Сред тях са животоподдържащи продукти като „Фраксипарин“ и „Клексан“. Тези лекарства се използват при кръвни нарушения и превантивно срещу COVID-19. Докладван е и тотален недостиг на 25 лекарства за диабет, включително седем вида инсулини.
Проблемът с дефицита на лекарства датира от първата COVID вълна. Причините са комплексни: дефицит на суровини, нарушения във веригата на доставки и липса на опаковки. За съжаление, българските пациенти чакат 750 дни за ново лекарство, като този срок може още да се удължи.
Експертите настояват за бързи промени. Сред тях са преразглеждане на механизма за отстъпки и диференцирано ценообразуване. Необходимо е и проследяване в реално време на доставките и паралелната търговия. За да се реши проблемът, трябва да се създаде работна група с участието на НЗОК, Министерството на здравеопазването и съсловните организации.
През май 2025 г. изпълнителният директор на Агенцията по лекарствата, Богдан Кирилов, заяви, че няма данни за липса на антибиотици. Той подчерта, че антибиотиците се изписват само с електронна рецепта. През август 2025 г. управляващите партии предложиха безплатни антибиотици и лекарства за остри вирусни инфекции за деца.
