38-ото издание на „Голямото хоро“ в Брюксел: Българският фолклор като мост между нациите

Белгийската столица отново стана сцена на българските традиции и дух. За 38-и път в Брюксел се проведе мащабното събитие „Голямото хоро“. Инициативата събира българи и десетки чужденци, които живеят и работят в Белгия. Те се срещат няколко пъти годишно, за да танцуват заедно български народни хора. Традицията съществува вече повече от 15 години и продължава да се разраства.

Организатор на проявата е Мария Цветкова. Тя работи като преводач в европейските институции, но е и отдаден танцьор. В началото Цветкова започва да учи на български танци свои колеги. Идеята бързо привлича хора от различни държави и професии. Днес на хорото в Брюксел идват участници от много градове в Белгия. Често като специални гости присъстват фолклорни групи и хореографи от България.

Това издание бе специално заради участието на най-младите. За първи път в хорото се включиха децата от първата в Белгия детска група за народни хора. Те пристигнаха от фламандския град Варехем. Това разширяване към по-младите поколения е знак за жизнеността на българската общност. Подобни фолклорни инициативи се превръщат в символ на съхранената национална идентичност зад граница. Те напомнят за мащаба на българския дух, подобно на „Голямото хоро“ в Мюнхен.

Според данни от Държавната агенция за българите в чужбина, инициативата е част от постоянна културна дейност. Тя не е еднократна проява, а устойчив модел за общуване. Хорото създава силно усещане за заедност, радост и принадлежност. За много участници това е най-прекият път към българската култура и традиции.

Групата „На хорото в Брюксел“ е изключително разнородна по състав. В нея се включват представители на множество европейски нации. Българският фолклор функционира като междудържавен културен мост. Танците обединяват хора, които иначе говорят различни езици. В европейските институции преводачите владеят много езици, което прави атмосферата още по-шарена.

Мария Цветкова споделя своите наблюдения за състава на танцьорите:

Ние сме едно шарено общество. Българите преобладават, но имаме поляк, който говори български, даже двама, много белгийци, от Франция, от Гърция, една босненка, македонка, една сръбкиня, германци, говорещи български. Преводачите в европейските институции говорят много езици, така че шарена е групата

Интересът на чужденците към нашите ритми често има дълбоки лични корени. Белгиецът Франсоа Дежамп разказва за своята връзка с балканската музика:

Интересувам се от български народни танци, защото когато бях дете, майка ми слушаше български песни, а също и песни от целия Балкански полуостров. Танцувам традиционни танци от много години, не само български

Събитието съчетава фолклор, социални контакти и интеграция. Местните жители активно учат български стъпки и песни. По този начин българската общност в Белгия укрепва своите връзки с местното общество. Проявата остава едно от най-значимите културни събития за българите в сърцето на Европа.