36 години от 10 ноември 1989 г.: Свалянето на Тодор Живков и началото на бавния преход
Днес се навършват 36 години от 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от власт чрез т.нар. „дворцов преврат“, организиран от партийната върхушка и подкрепен от Москва. Събитието слага началото на бавния преход към демокрация, който се характеризира с постепенно премахване на еднопартийния модел и провеждането на първите многопартийни избори през юни 1990 г.
Днес се навършват 36 години от ключовата дата 10 ноември 1989 г., когато Тодор Живков е свален от власт и започва преходът на България към демокрация и пазарна икономика. По повод годишнината, през последните дни множество политически партии и организации изразиха мнения относно значението на този период и неговото отражение върху съвременната българска държава.
Събитията от 1989 г. са пряко следствие от промените в Източна Европа и силния обществен натиск. Един ден преди пленума, който свали Живков, пада и Берлинската стена. Самият пленум на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) често е определян от анализаторите като „тиха революция“ или „дворцов преврат“, организиран от партийната върхушка.
Централна роля в организирането на смяната на властта изиграва Москва. Тодор Живков, който управлява еднолично в продължение на 33 години, се превръща в пречка за процеса на перестройка, иницииран от Михаил Горбачов в Съветския съюз. Смяната е организирана от члена на Политбюро Петър Младенов и кандидат-члена Андрей Луканов, с явна намеса на Москва чрез нейните най-верни хора.
На заседанието на Политбюро на 10 ноември 1989 г. Живков е принуден да подаде оставка. Предложението е подкрепено от негови близки съратници, включително Йордан Йотов, Добри Джуров, Димитър Станишев, Станко Тодоров, Гриша Филипов и Георги Атанасов. На последвалия пленум членовете на ЦК приемат оставката на Живков и утвърждават Петър Младенов за негов наследник като генерален секретар на БКП, без да дадат възможност на сваления лидер за заключителни думи.
Последиците от този преврат са сравними със смяната на системата, настъпила след 9 септември 1944 г. Разликата обаче е в темпото. Преходът след 10 ноември е бавен и постепенно, докато през 1944 г. смяната е извършена рязко и бързо. Тази постепенност оказва значително влияние върху политическата и икономическата трансформация на страната.
Парламентарните промени започват веднага. На 17 ноември Народното събрание избира Петър Младенов за председател на Държавния съвет и премахва текстовете от Наказателния кодекс, криминализиращи критиката към правителството. Месец по-късно, през декември, БКП заявява курс към парламентарна демокрация, но едва на 15 януари 1990 г. Народното събрание гласува отмяната на член 1 от Конституцията, регламентиращ монопола на партията върху властта. През юни 1990 година в България се провеждат и първите многопартийни парламентарни избори.
Наследството на комунистическия режим продължава да бъде тема на обществен дебат. Опозиционните партии често критикуват прехода като недостатъчно радикален, докато носталгични групи оценяват периода на Живков като стабилен. Живков умира на 5 август 1998 година, без да бъде осъден за престъпленията, извършени по време на управлението му, като всички обвинения срещу него отпадат след смъртта му.
