200 евро и още 334 млн. – нито чиновниците, нито милионерите ще обеднеят

Финансовият министър Гълъб Донев разполага с уникален златен шанс за провеждане на болезнени реформи. Хазната е в тежко състояние според официалните данни. Това му осигурява необходимия картбланш за промени в бюджета. Една от най-важните стъпки е администрацията най-после да започне да плаща своите осигуровки. Държавата би спестила около 600 млн. евро годишно от тази ключова мярка. В момента чиновниците не внасят сами сумите за пенсия и здраве. Това ги поставя в изключително привилегировано положение спрямо всички останали работещи българи.

Бизнес организациите настояват за незабавно премахване на тези несправедливи социални бонуси в държавния сектор. При средна заплата от 2033 евро личната вноска на служител би била около 200 евро месечно. Тази сума представлява 40% от общата осигурителна тежест за всяко работещо лице. Синдикатите традиционно се противопоставят на подобни идеи и настояват за пълни компенсации. Финансовият министър Гълъб Донев обаче има възможност да пренебрегне тези искания в името на хазната. Чиновниците няма да обеднеят, ако започнат сами да осигуряват своите бъдещи пенсии. Това е въпрос на честност и пълна равнопоставеност на пазара на труда.

Същевременно големият бизнес в страната продължава да разчита на мащабна държавна подкрепа под формата на субсидии. Схемата за компенсации при скъп ток възлиза на общо 334 млн. евро за три години. Само за текущата календарна година са предвидени плащания в размер на 124 млн. евро. Държавата покрива финансовата разлика, когато цената на тока надхвърли 63 евро на мегаватчас. Този механизъм действа активно на пазара „Ден напред“ на електроенергийната борса. Тези средства се насочват основно към големи заводи и масивни енергоемки производства.

Секторите металургия, добивна и химическа промишленост са сред основните бенефициенти на тези държавни средства. Машиностроителните и фармацевтичните компании също получават значителни суми от националния бюджет. Икономистът Лъчезар Богданов коментира, че щедростта към определени сектори трябва да спре веднага. Държавната помощ често отива при предприятия, които са собственост на милионери. Тези субекти губят всякакъв реален стимул да инвестират в съвременни технологии. Вместо това печалбите често се насочват към покупка на луксозни автомобили и частни самолети.

Бившият финансов министър Милен Велчев също призовава за смели реформи в държавните разходи. Свиването на бюджетните пера е критично за дългосрочната финансова стабилност на страната. Външният натиск върху хазната се засилва и заради Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия вече задържа около 200 млн. евро от второто плащане по плана. Причината е липсата на реформи в работата на антикорупционната комисия. Третото плащане по ПВУ също е редуцирано до 1.47 млрд. евро. Това създава сериозен риск от дефицит и фискално напрежение.

Паралелно с това държавата ускорява разплащания за 200 млн. евро към българските общини. Около 180 общини ще получат финансиране за своите важни местни проекти. Фискалната ситуация в страната изисква внимателно преразглеждане на всяко отделно разходно перо. Не е логично държавата да взема по 30 евро от помощите на пенсионерите. В същото време милионерите продължават да получават огромни енергийни субсидии от бюджета. Финансовият министър Гълъб Донев трябва да защити интереса на държавната хазна. Реформите са единственият възможен път към постигане на икономическа стабилност.

Тази схема би имала логика при подпомагане на малкия бизнес със социално значение. Пример за това са малките хлебарници, които се борят с цените на енергията. В България обаче държавните пари често отиват в заводи на богати собственици. Тези милионери нямат стимул да развиват бизнеса си по модерен начин. Инвестициите в технологии остават на заден план за сметка на личния лукс. Честно е държавата да спре тези помощи едновременно с премахването на чиновническите привилегии.