16 млрд. евро на Европа потънаха заради сухия Дунав

Рекордното пресъхване на Дунав може да струва на европейските икономики между 5 и 16 млрд. евро. Най-високата оценка достига около 1% от съвкупния брутен вътрешен продукт на дунавските държави.

До момента Европейската комисия, Международната комисия за опазване на река Дунав и Дунавската комисия не са публикували общ анализ. Независими изследвания оценяват отделни щети. Те обхващат непроизведената електроенергия, по-високите борсови цени и транспортните затруднения.

Горната граница на съвкупните загуби може да достигне 16,5 млрд. евро. Оценката принадлежи на нидерландската банка „Триодос“. Тя включва по-ниска производителност на труда, спад в земеделието, по-скъпа електроенергия и затруднен транспорт.

Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Румъния и България имат общ БВП около 1560 млрд. евро. Данните са на Международния валутен фонд за 2025 г. При включване на Сърбия сумата нараства до 1650 млрд. евро.

Германия остава извън сметката. Страната има дунавски участък само в Бавария. Тази година обаче пресъхването на Рейн създава по-сериозен проблем за германската икономика.

Оценката на „Триодос“ предвижда до 0,6% по-ниска производителност на труда. Очакваният спад в земеделската продукция е между 3 и 7%. Допълнителни разходи възникват заради електроенергията и превоза на товари.

Тези изчисления се подкрепят от рецензирано изследване на Золтан Пинке и негови колеги. То е публикувано в Eurochoise през 2024 г. Изследването анализира сушата от 2022 г., но посочва загуби между 1 и 2% от БВП.

Друго научно изследване е публикувано в Nature Climate Change. Според него сушата през 2021 г. е причинила около 1,04 млрд. евро загуби в дунавските държави.

Тогава щетите за България са били около 89 млн. евро. За Словакия са отчетени 84 млн. евро, а за Хърватия – 72 млн. евро. Най-големи загуби са регистрирани в Румъния, Австрия и Унгария.

Румъния е загубила около 388 млн. евро. Следват Австрия с 244 млн. евро и Унгария със 162 млн. евро. Учените определят тези стойности като средни за „нормална“ година.

Сушата през 2026 г. обаче изпочупи рекордите за този век. Затова оценката от над 1 млрд. евро може да нарасне между пет и осем пъти. При пресичане на различните методи загубите се движат между 5 и 16 млрд. евро.

Това съответства на 0,5 до 1% от общия БВП на дунавските икономики. Ако оценката се потвърди, пресъхването ще бъде най-скъпото в Европа. То може да се превърне и в най-опустошителното природно бедствие за района.

България засега отчита по-ограничени щети. Според Министерството на земеделието реколтата не е пострадала. Зимните култури са прибрани преди сушата да достигне своя пик.

Добивът на пшеница е със 7% над миналогодишния. Все още предстои да се оцени състоянието на пролетните култури. Сред тях са царевицата и слънчогледът.

България не регистрира загуби и по линия на атомната енергетика. Единствено мощността на Пети блок е ограничена до около 90%. Страната разполага с над 3,7 гигавата слънчеви мощности.

Батерийните мощности надхвърлят 6 гигавата. Те могат да съхраняват 16 хил. мегаватчаса. Така осигуряват между два и три часа от вечерното потребление.

Най-сериозният български проблем е логистиката. През миналата година пристанищата са обработили 3,915 млн. тона товари. Това е 12,5% от товарооборота на страната.

Според Института за пазарна икономика всеки спад от 10 сантиметра намалява превозваните товари с 330 тона. Корабните оператори твърдят, че плавателните съдове работят с една трета от максималния си капацитет.

Таксите за превоз са се увеличили с 10%. Общите транспортни разходи понякога нарастват с 25%. Проблемът блокира и износа на зърно, защото складовете са препълнени.

Сухопътният транспорт до черноморските пристанища струва между 40 и 50 евро на тон. Превозът по Дунав изисква приблизително два пъти по-малка сума. Според зам.-кмета на Русе Златомира Стефанова поне 50 от близо 500 планирани кораба няма да акостират в града.

Рентите за обработваема земя между Видин и Силистра са спаднали с 10 до 25%. Ако ситуацията не се усложни, българската загуба ще бъде между 50 и 150 млн. евро.

Това представлява между 0,04 и 0,12% от българския БВП. Подробности за отражението върху енергетиката и транспорта има в материала за измерването на Дунав и икономическите последици.

Изследователският център на Европейската комисия предупреждава за по-тежки последици при ново засушаване. Най-засегнати биха били България и Румъния. Прогнозният спад е съответно 0,24% и 0,3% от БВП.

Сушата показва, че ниското ниво на реката засяга едновременно земеделието, енергетиката и транспорта. Анализ на по-широките европейски щети има в публикацията за загубите от жегите, сушата и пожарите.