15 000 евро обезщетение за Биляна Петрова заради унизителни условия в ареста

Административният съд в София присъди обезщетение от 15 000 евро на Биляна Петрова. Тя ще получи средствата заради нечовешки условия в столичния арест на ул. „М-р Векилски“ № 2. Решението е насочено срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към Министерството на правосъдието. Обезщетението се дължи за вредите, претърпени по време на едногодишния престой на Петрова. Тя беше задържана по обвинение за поискан подкуп заедно с Десислава Иванчева.

Това е поредната жалба на Петрова за униженията по време на наказателния процес. Претенцията обхваща периода от 2018 г. до средата на 2019 г. Първоначално ищцата поиска компенсация от 30 000 евро. Съдът уважи иска частично, като присъди общо 14 900 евро с лихвите и разноските. Подобни дела за нарушения на човешките права не са прецедент у нас. Наскоро съпругата на Васил Божков също осъди прокуратурата заради условията на своя арест.

Условията в столичния арест са описани като изключително тежки в съдебната жалба. Таванът на помещението се ронел непрестанно през цялата година. Прахът падал като брашно директно в храната и напитките на задържаните. В килията имало постоянна влага, мухъл и плесен. Теч от горния етаж мокрел стената и част от леглото на Петрова. Възглавниците били мръсни, а дюшеците се намирали в окаяно състояние. Чаршафите не били прани редовно, което влошавало хигиената.

Вентилационната система в сградата не е работила през този период. В килията често са били настанявани по три или четири жени. Липсата на достатъчно въздух е правила дишането изключително трудно. Петрова е изпаднала в тревожно-депресивно състояние и е страдала от системно главоболие. Тя е изпитвала потиснатост, намален апетит и сериозни нарушения на съня. В килията е имало огромно количество хлебарки, бълхи и дървеници. Ухапванията от насекомите предизвиквали обриви и тежки алергични реакции.

Санитарните условия също са били под всякакъв стандарт за човешко достойнство. Тоалетната в килията не е била напълно отделена. Тя е разполагала само с нисък параван от 80 сантиметра. При ползването ѝ леглата в килията оставали видими. От тавана в банята течала мръсна вода. Липсвали душове за къпане на задържаните лица. Жените били принудени да перат дрехите си в самата килия. Те простирали прането по леглата или на импровизирани въжета от торбички.

Особено тежки са били процедурите по извеждане на задържаните. При посещения в болница Петрова е била обездвижвана с колан на кръста. Ръцете ѝ били фиксирани с белезници към този колан. На краката ѝ винаги са поставяни пранги. Изкачването и слизането по стълби с тези окови водело до рани по глезените. Петрова е била разхождана в това унизително състояние пред други пациенти в клиниките. Дори по време на ехографски преглед тя е оставала с белезници на краката. Охранителите присъствали в кабинета през цялото време на прегледа.

Личната неприкосновеност на задържаните е била системно нарушавана. Две шпионки са позволявали постоянно наблюдение от страна на мъже охранители. Едната шпионка е гледала директно към санитарния възел и две от леглата. Другата шпионка е била насочена към останалата част от килията. В продължение на пет месеца на жените не е осигуряван достъп до открито пространство. Те не са могли да излизат в голямото каре на ареста.

Десетки голи обиски са извършвани при всяко връщане в сградата. Тези проверки се случвали след съдебни заседания или медицински прегледи. Обиски са правени дори след свиждания през стъкло без физически контакт. Процедурите са протичали в стая, наречена „бръснарница“, на втория етаж. Често Петрова и Иванчева са били събличани едновременно в едно помещение. Те трябвало да свалят бельото си и да клякат пред служителите. Подобна строгост на институциите често води до финансови санкции за държавата, както показва и случаят в Стара Загора.

Разликата в третирането станала ясна след преместването в затвора в Сливен. Там обиските са извършвани по коренно различен и законосъобразен начин. Служителите стояли с гръб към задържаните при смяна на бельото. В Сливен жените за първи път получили протоколи за тези процедури. Те разбрали, че имат право да пишат възражения срещу действията на администрацията. В София обаче практиката е била коренно различна и унизителна.

Адвокат Александър Кашъмов подчертава, че държавата носи отговорност за тези вреди. Конституцията и Законът за изпълнение на наказанията гарантират правото на обезщетение. Съдът присъди 8 300 евро за неимуществени вреди и 5 200 евро лихви. Общата сума заедно с разноските достига 14 900 евро. Административният съд обаче освободи от отговорност Главна дирекция „Охрана“. Решението е важно като прецедент за бъдещи искове срещу лошите условия в арестите. Последните новини потвърждават, че сумата е окончателно определена след разглеждане на всички доказателства.