10 години по-късно: футболен талант №1 развива бизнес с дюнери

На 20 ноември 2016 г. „Локомотив“ побеждава „Ботев“ с 2:0 на „Лаута“. Дербито остава специално за привържениците заради дебюта на 15-годишния Ияд Хамуд.

Младият футболист не просто получава шанс в най-важния мач за Пловдив. Още в 17-ата минута той подава към Мартин Камбуров за един от головете. Тогава мнозина очакват пред него да се открие път към голяма професионална кариера.

Хамуд дебютира в пловдивското дерби едва на 15 години. Само дни по-рано той не предполага, че ще попадне в групата. Вместо това получава титулярно място и изживява момент, за който мечтае всеки млад футболист.

Първата му тренировка с мъжкия отбор се провежда само десет дни преди мача. В съблекалнята тогавашният треньор на „Локомотив“ Едуард Ераносян съобщава състава. Когато стига до позицията зад нападателя, той се обръща към Хамуд.

„Ияд, на 15 години ще дебютираш в дербито на Пловдив“.

Решението предизвиква едновременно щастие и притеснение у младия футболист. След началния съдийски сигнал напрежението остава на заден план. Хамуд асистира на Камбуров, а „черно-белите“ печелят с 2:0.

Дебютът срещу „Ботев“ остава най-щастливият момент във футбола за Хамуд. След срещата той играе още срещу „Монтана“ и „Левски“. Професионалният му път в България обаче скоро се променя.

Още преди дербито Хамуд решава да замине за Англия. След мача той се оказва в ситуация, която според собствените му думи му влияе тежко. Не е допуснат и до юношеските тренировки, докато не подпише.

„Имах ултиматум, че докато не подпиша, няма да играя повече. Не бях допуснат и при юношите и това психически повлиява на 15-годишно дете“.

Следващата му спирка е школата на „Шефилд Уензди“. Там Хамуд вижда футболна система, различна от тази, с която е свикнал в България. Играчите са следени ежедневно, а животът им се развива изцяло около футбола.

„Футболистите там бяхме следени ежедневно, а животът ни беше изцяло около футбола. Учи се на базата и така във възрастта 16-18 години треньорите имат цялостно наблюдение върху теб“.

Преместването сам в чужбина не е лесно. Постепенно обаче Хамуд свиква с новата среда. Той запазва добри спомени от Англия и приятелствата, които създава там. Подобни разкази за развитието на млади футболисти можете да прочетете и в материала за Илия Груев и отдадеността му към футбола.

След Англия идва ред на Ливан, откъдето е родом Хамуд. Той получава оферта от най-титулувания отбор в страната и подписва петгодишен договор. Според него нивото там е сходно с това в България, но финансовите условия са различни.

Професионалната му кариера не продължава по план. Семейни проблеми го връщат в България. След около година извън футбола той решава да се откаже окончателно.

Днес Хамуд насочва основната си енергия към бизнеса с бързо хранене в Пловдив. Той развива собствена верига за дюнери. Пловдивчани дори определят заведенията му като места с едни от най-добрите дюнери в града.

„В бизнеса си сега влагам голяма част от времето, енергията и амбицията си. За мен това е ново предизвикателство, което изисква същата дисциплина, постоянство и отдаденост, на които спортът ме е научил“.

Футболът обаче не изчезва от живота му. Миналата година Хамуд става шампион на България по минифутбол и е избран за най-добър играч на турнира. Той продължава да играе, но вече основно за удоволствие.

Любовта му към спорта започва още на пет години. След преместването си в България на девет години той се записва да тренира и започва пътя си в школата на „Локомотив“.

Днес Хамуд не търси виновници за решенията, взети в детството. Той не определя дали е трябвало да остане в България, или да замине за Англия. Според него най-важни са хората около младия футболист и правилните насоки.

„Не бих променил нищо, което ми се е случило досега. Просто би ми се искало да съм със сегашното ми мислене и да се доверя повече на Едуард Ераносян“.

Хамуд приема миналото си като част от пътя към човека, който е днес. Професионалният футбол приключва по-рано от очакваното, но той запазва гордостта си от онзи дебют.

„За съжаление, не успях да развия целия си потенциал, но вярвам, че всяко зло е за добро, и в момента мисля, че точно тези неща са ме направили човека, който съм днес“.