Златото се връща в сейфовете на централните банки като стратегическа застраховка
Централните банки по света вече държат 36 000 тона злато, като стойността му изпревари еврото и щатските облигации в резервите. САЩ остават лидер с над 8133 тона, докато България разполага с 41 тона, представляващи 66,3% от нейните резерви.
Централните банки правят вложенията си в инвестиционно злато. СНИМКА: “24 ЧАСА”
Златото отново заема централно място в стратегиите на държавните регулатори по целия свят. Към момента централните банки управляват приблизително 36 000 тона от благородния метал. Стойността на тези активи вече надвишава дела на еврото и американските държавни облигации в официалните резерви. Това превръща златото в един от най-важните активи за стабилността на националните икономики.
Според данни на Европейската централна банка, в края на 2025 г. златото е съставлявало 27% от световните резерви. За сравнение, американските държавни ценни книжа заемат 22%, а еврото – едва 15%. Този значителен ръст се дължи на активни покупки и рекордното поскъпване на метала през 2024 и 2025 година. Валутните резерви се трансформират под натиска на геополитическата несигурност.
Ситуацията на пазара остава динамична и често парадоксална. В началото на 2026 г. цената на златото достигна исторически върхове. Последва обаче силна корекция на пазарите. Златото проби нов исторически връх, преди фючърсите да паднат под 4000 долара за тройунция през юни 2026 г. По данни на Dow Jones Market Data,
месечният спад достигаше 13,1%,
което е най-лошият резултат за метала от октомври 2008 година насам. Въпреки това, интересът на централните банки към физическото притежание не отслабва.
Централните банки са закупили нетно 244 тона злато само през първото тримесечие на 2026 година. Полша и Узбекистан се открояват като най-активните купувачи в началото на годината. За тези институции златото не е инструмент за краткосрочна спекулация. То е дългосрочна стратегия за съхранение на стойност.
Металът не носи лихва и изисква сериозни разходи за съхранение. Той обаче притежава уникални предимства пред валутите. Златото не носи кредитен риск и не зависи от обещанията на чужди правителства. Най-важното е, че то не може да бъде „замразено“ като валутен актив при налагане на международни санкции. Това го прави идеален щит срещу геополитически рискове и глобална инфлация.
САЩ притежават най-големия официален златен резерв в света, възлизащ на 8133,46 тона. Този обем е над два пъти по-голям от резерва на Германия. Берлин разполага с 3350,25 тона благороден метал. Италия и Франция следват в класацията с количества от около 2450 тона всяка. Китай и Русия също заемат водещи позиции с резерви над 2200 тона.
Полша демонстрира изключително агресивна политика на трупане на запаси през последните години. Страната вече заема място непосредствено след топ 10 с 595,65 тона злато. Анализите на BestBrokers показват, че Полша
се превърна в най-агресивния купувач в Европа
през настоящия период. Само до април 2026 г. Варшава е добавила над 45 тона към своите наличности. Златните резерви вече съставляват около 30% от общите активи на полската централна банка. Много държави трупат резерви по време на конфликти, за да гарантират своята финансова независимост.
Турция използва златните си запаси по различен начин. За Анкара металът служи като ликвиден буфер в трудни икономически моменти. В началото на 2026 г. турската централна банка продаде или заложи около 130 тона злато. Целта беше защитата на националната лира и покриване на разходите за енергиен внос. Това показва, че златото е ефективно средство за осигуряване на спешна ликвидност.
Ако разгледаме дела на златото в общите резерви, картината се променя значително. Венецуела води в тази категория с 92,5% дял на златото. Страната обаче притежава само 161,22 тона физически метал. Узбекистан следва с 86,9%, а Боливия заема трето място с 85,7%. При тези държави златото е основната опора на финансовата система при валутна нестабилност.
България притежава 41,04 тона злато, което представлява 66,3% от нейните официални резерви. На глава от населението това се равнява на около 6,16 грама. През 2025 г. Българската народна банка закупи над 2053 кг злато. Тази сделка беше част от подготовката на страната за влизане в еврозоната. Впоследствие част от активите
бяха прехвърлени към ЕЦБ,
което обяснява малкия спад в националния резерв през първото тримесечие на 2026 година.
На глава от населението Швейцария остава световен лидер със 115 грама злато на човек. Ливан заема втора позиция с близо 49 грама. За сравнение, в САЩ този показател е 23,3 грама. Тези данни подчертават различните нива на „златна осигуреност“ на гражданите в отделните страни.
Проучване на World Gold Council за 2026 г. показва категорични нагласи сред банкерите. 89% от анкетираните очакват глобалните златни резерви да продължат да нарастват. Рекордните 45% от централните банки планират да увеличат собствените си запаси през следващата година. Според експертите, текущата корекция в пазарната цена
не променя основния процес
на завръщане към сигурните активи. Златото се доказа като надежден инструмент в периоди на висока инфлация и геополитически трусове. Дори при временни спадове, неговото стратегическо значение за държавите остава непоклатимо. Днес златото е крайъгълен камък на финансовата сигурност в световната парична система.
